Определение №536 от 40098 по ч.пр. дело №542/542 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 536
 
                                               София 12.10.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 542 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Д. С. К. от гр. С. против въззивно определение № 654 от 22.08.2008г.по гр.д. № 1578 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила определение от 11.02.2008г., постановено по гр.д. № 627/2006г.на софийски градски съд, което е прекратено производството по делото.
Не се сочи основание за допустимост на подадената частна жалба и не се конкретизира въпрос,който да бъде преценен във връзка с основанията па чл.280 ал.1 от ГПК,към които препраща нормата на чл.274 ал.3 от ГПК. Независимо от това,с оглед изложението в частната жалба-настоящият съдебен състав намира,че се поставя въпроса за основанието на предявения иск по гр.д. № 1578/2008г.на СГС,който следва да бъде разгледан във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Частният жалбоподател е предявил иск,който е бил квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.33 от СК от 1985г. Пред вид направено изявление в съдебно заседание,че се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване или евентуално се иска отмяна по чл.231 от ГПК/отм./на влязло в сила решение на СГС-съдът е прекратил производството. По повод на обжалване-въззивната инстанция-с процесното определение е приела,че се касае до предявен иск за оспорване на бащинство,след евентуалното уважаване на който да се иска промяна на съдебното решение на СГС от 1979г. С оглед на това,че такъв иск може да бъде предявен само в преклузивния едногодишен срок от узнаване за раждането, съдът е приел производството за недопустимо,поради което е счел,че правилно СГС е прекратил производството по делото.
При така описаните факти- повдигнатият с частната жалба въпрос –за правната квалификация на предявения иск-е от значение за изхода на делото. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд пир наличие на някое от изчерпателно изброените основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допустимост,поради което и не следва да се допуска разглеждането на спора по същество. Апелативният съд правилно е преценил с оглед изложените обстоятелства и направеното искане в подадената искова молба, че се касае за предявен иск по чл.33 от СК от 1985г. Желанието на ищеца е било- да бъде прието за установено,че не е биологичен баща на детето,родено на 27.01.1978г.по време на брака му с Т. Ж. Ц. /който е прекратен на 3.07.1979г. с влизане в сила на решението,чиято отмяна е твърдял че иска/. Съгласно чл.32 ал.1 от СК от 1985г.е налице презумция за бащинство,оборването на която е свързана със срок. След изтичането на преклузивния срок по чл.33 ал.1 от СК о т1985г./което в случая е станало най-късно през 1980г.-една година след постановяване на решението от 3.07.1979г.,въз на което не се спори,че той е изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка/- правото за предявяване на такъв иск е преклудирано. Предявеният иск е недопустим и правилно е било прекратено производството по него. За така предявения иск изложените в частната жалба доводи за причинени вреди са несъотносими,както и правно ирелевантни са твърденията за необходимост от образуване на друго наказателно производство.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Д. С. К. от гр. С. против въззивно определение № 654 от 22.08.2008г.по гр.д. № 1578 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top