О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
ГР. София, 11.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1930/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на О. п. у. – Благоевград срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №715/09 г., с което са уважени предявените от В. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 2. Сочи, че значимият по делото процесуален въпрос за начина, по който въззивният съд е формирал изводите си по изпълнение процедурата за налагане на дисциплинарното уволнение, е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР №1/01 г., т.19, изискваща обсъждане на всички относими доказателства и доводи на страните. Приетото по материалноправния въпрос: изпълнил ли е работодателят задължението си по чл.193, ал.1 от КТ и налице ли е основанието по ал.2 за отмяна на уволнението, без спорът да се разглежда по същество, противоречи на приложени решения на ВКС без задължителен характер. По иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ се поставят процесуалните въпроси: за необходимото доказване и разпределението на доказателствената тежест, който според касатора е решен в противоречие с цитирани решения на ВКС –основание по т.2 и допустимо ли е въззивният съд да приеме и цени доказателства, които са съществували още към исковата молба и са могли да бъдат представени пред първоинстанционния, като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, при липса на практика по новия ГПК – т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
За да отмени дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността ”началник отдел „поддържане и ремонт на РП” при ответника, без да разглежда спора по същество на осн. чл.193, ал.2 от КТ, въззивният съд е приел, че не се установява работодателят да е изпълнил задължението си по ал.1 – преди налагане на наказанието да изслуша работника или приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Писмени данни за изпълнение на това задължение по делото няма, а показанията на разпитаната свидетелка не установяват, че за посочените в заповедта конкретни нарушения от работника са искани обяснения, както и че му е предоставен подходящ срок да ги даде и посочи доказателства в своя защита.
Изводите на въззивния съд не са формирани в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/01 г. Въззивният съд е преценил / с допустимо препращане към мотивите на първоинст. съд по чл.272 от ГПК/ сочените от касатора, чиято е доказателствената тежест за законността на уволнението при съдебното му оспорване, доказателства и въз основа на тях е формирал извода си за нарушената императивна норма на чл.193, ал.1 от КТ. Не се установява противоречие и с представените решения на ВКС без задължителен характер: в тях, както и в обжалваното въззивно, безпротиворечиво се сочи тежестта на работодателя да установи, че е поискал обяснения за вменените на работника при налагане на наказанието дисц. нарушения, в конкретността на всяко от тях. Законът не изисква това да е с указание за дисциплинарна процедура, нито в определена форма, но да бъде установено с необходимата сигурност – Р 1431/04 г. Работодателят следва да установи още, че е дал на работника възможност и подходящ срок да се запознае с искането за обяснения и да се защити при даването им, каквато е целта на императивната норма – Р №459/06 г.
По поставените процесуални въпроси във връзка с решението на ОС по иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ –въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи оставането си без работа за исковия период/ същото е прието и в Р 854/06 г./, го е сторил с представената пред въззивния съд справка от ТД Благоевград за регистрирани на името му тр. договори, при данни за брутното възнаграждение по чл.228 от КТ от тр. му договор. Приемането на справката като ново доказателство – от 7.07.09 г., удостоверяващо липсата на регистрирани тр. договори за целия исков период, завършващ след исковата молба и въззивната жалба, е на осн чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, според мотивираното определение на ОС. Посочената разпоредба, макар и нова, повтаря вече познати разрешения /и ограничения/ при събирането на доказателства – чл.218з, ал.3, чл.231, ал.1,б.”а” от ГПК, отм.. Затова неоснователна е тезата на касатора, че нормата се нуждае от изясняване и разкриване на смисъла й и това е от значение за точното прилагане на закона.
Оплакванията за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – чл.281, т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №715/09 г. от 6.10.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: