О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 847 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от О. Г., представлявана от кмета Я. ,чрез процесуалния представител – адвокат И против решение № 194 от 08.04.2009г.по в.гр.д. № 100 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение от 21.11.2008г. по гр.д. № 41/2008г.на Никополски районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения от И. Т. Ц. против О. Г. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 от КТ за сумата от 500лв.,представляваща обезщетение за периода 15.01.2008г.-27.06.2008г. и вместо това е постановено друго,с което е уважен като е осъдена О. Г. да заплати на И. Т. Ц. сумата от 1 399.20лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 16.01.2008г.-16.07.2008г.,като за разликата до 1 500лв.иска е отхвърлен. В останалата част решението на районния съд е оставено в сила и са присъдени дължимите разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Липсва изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Позовава се на № 1* от 23.05.1995г.по гр.д. № 1214/94г.на ІІІ г.о. на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е приел,че реално не е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ-„съкращаване в щата”,тъй като числеността на персонала на заеманата от ищеца длъжност”изпълнител-шофьор”/2бр.преди и след уволнението на ищеца/,както и общата численост на персонала /12бр.преди и след уволнението на ищеца/- не е променена. Още повече,че по делото е установено въз основа на представен трудов договор,че непосредствено след уволнението на ищеца е било назначено друго лице на същата длъжност,наименована:”шофьор на лек автомобил”.
Касаторът не поставя конкретен процесуално правен или материално правен въпрос,а излагайки доводи за неправилност на постановения съдебен акт,изразява становището си,че той е постановен в противоречие с практиката на ВКС, за каквато сочи решение № 1* от 23.05.1995г.по гр.д. № 1214/94г.на ІІІ г.о. на ВС. Това решение е несъотносимо към конкретния казус,тъй като то третира въпроса за недействителност на трудов договор по смисъла на чл.74 от КТ, а подобно възражение в хода на настоящето производство не е правено и не е разглеждано. Пред вид липсата на друга посочена практика и поставен конкретен въпрос,настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване. Наведените доводи за неправилност на постановения акт –съдът не обсъжда,защото произнасянето по тях законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не е налице.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 08.04.2009г.по в.гр.д. № 100 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.