Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 29.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 19 януари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2372/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №676/07 г., в частта, с която исковете са отхвърлени. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Н. М. , Е. М. и К. С. / първият лично и като наследник, а последните – като наследници на В. М. / не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решение са отхвърлени като погасени по давност предявените от касаторката срещу ответниците искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД – за частично / до размер на ? ид.ч. от прехвърлените имоти/ разваляне на сключените от наследодателя на ищцата Т първоначалната ответница В. М. , през време на брака й с Н. М. , договори за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт №69/81 г. и нот. акт №508/91 г. на нотариална служба при РС, Червен бряг, поради неизпълнението им от приобретателите. Прието е, при направено от ответниците възражение за нея, че петгодишната давност за иска по чл.87, ал.5 от ЗЗД тече най-късно от смъртта на наследодателя Т, настъпила на 17.12.96 г. и е изтекла към завеждането на исковата молба на 18.10.06 г.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: правото на разваляне на договора е наследимо, като част от наследството на Т. С. , чийто законен наследник е ищцата. Правото й да приеме наследството не се погасява по давност след отмяната на чл.50 от ЗН, но приемането произвежда действие от откриването на наследството – чл.48 от ЗН.
Правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност – чл.87, ал.5 от ЗЗД. В случая / аналогично с приетото в ППВС №7/73 г. за давността по иска с пр.осн. чл.30 от ЗН при намаление на дарение/ тя тече от откриване на наследството – ищцата е могла още към този момент да узнае за алеаторните договори, тъй като те са оформени нотариално и прехвърлят собствеността върху недвижимите имоти със сключването им. Това, че е узнала за наследството и сключените преди откриването му договори за разпореждане с имоти от страна на наследодателя много след смъртта му, в случая се дължи на небрежност към собствените й работи и не обосновава извод за друг начален момент на давността / според нея такъв е заведеното на 12.11.03 г. дело за делба на наследство/.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Плевен по гр.д. №676/07 г. от 6.11.07 г. в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: