Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
ГР. София, 22.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 19 януари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1965/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. и К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №448/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Д. П. , Г. П. , Ю. Г. , Н. К. , В. К. и Й. В. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение е отхвърлен частичният иск на касаторите срещу ответниците по чл.72 и 74 от ЗС – за сумата от 90 000 лв., при пълен размер 163 937 лв., претендирана като стойност на извършените от ищците в имота на ответниците подобрения през периода 26.01. – 10.10.04 г., за който ищците били във владение на имота по сключен с ответниците предварителен договор за продажбата му. Прието е, че страните са уредили отношенията си за подобренията с договора, при развалянето му по безспорната вина на купувачите, поради което ответниците – продавачи не им дължат претендираната сума. Доказателства за недействителност /унищожаване/ на уговорката за недължимост на суми за подобрения в споразумението за връщане на имота от 10.10.04 г., поради твърдяното от купувачите заплашване, не са представени по делото.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С предварителен договор от 26.01.04 г. ответниците обещали да продадат на ищците – извършващи строителна дейност като гражданско дружество – строителна фирма „ВЕК,” свой недвижими имот – дворно място от 383 кв.м. с недовършената седеметажна жилищна сграда в него, за сумата от 150 000 евро – чл.1,р.І-ви, платима разсрочено на дати и части, посочени в чл.2. При заплащане на всички дължими вноски е уговорено окончателният договор да бъде изповядан на 16.08.04 г. – чл.3.
Владението на имота е предадено на купувачите при подписване на договора – чл.3, р.ІІ. В чл.5,6 и 7 от р.ІІ са уговорени санкции при неизпълнение на договора от страните, като конкретно в чл.6 е посочено, че ако купувачът изпадне в забава за която и да е вноска от цената с повече от 40 дни, продавачите могат да развалят договора, като не дължат разходите за направени в имота подобрения до развалянето, както и връщане на направените от купувача вноски.
Безспорно и установено е по делото, че предварителният договор е развален поради неизпълнение на задължението на купувача за цената на 3.07.04 г., с едностранно волеизявление на продавачите в нот. покана от 29.06.04 г.
Купувачът им е предал имота на 10.10.04 г., като в съставеното при предаването споразумение изрично е посочено, че страните не си дължат неустойки и нямат взаимни претенции.
Ищците са представили доказателства за установяване вида и стойността на подобренията, които въззивният съд не е обсъждал по съображения за недължимостта им на осн. чл.6, р.ІІ от предварителния договор, които касационният състав споделя. Недължимостта на разходите за подобрения в случая е уговорена като санкционна последица при неизпълнение на договора и развалянето му по вина на купувача, видно от съдържанието на клаузата на чл.6, р.ІІ и систематичното й място в договора. Договорната клауза създава основание за продавачите да получат подобренията, без да ги плащат и изключва неоснователното им обогатяване, на което се позовават касаторите. Касаторите не твърдят волята им да е опорочена при постигане съгласието за клаузата на чл.6 от предварителния договор; за твърдяното заплашване при подписване на споразумението /което я преповтаря/ не са представили доказателства. Доказателства за психична принуда над купувачите не произлизат от самия договор, само поради неизгодността му за тях. Касаторите, като носещи доказателствената тежест, е следвало да установят твърденията си за заплашване – чл.127 от ГПК, което не са сторили. Без отношение към спора са доводите на касаторите и представените доказателства за сключени предварителни договори с трети лица за продажба на обекти в подобрената сграда и задълженията им към тези лица.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд В. по гр.д. № 448/07 г. от 12.12.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: