О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
ГР. София, 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладзавоно от съдия Иванова гр.д. №87/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „Б” Е. , ПТП срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №487/07 г., с което са уважени предявените от А. Е. срещу ответника искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът.
Въззивният съд е отменил на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със заповед на работодателя от 28.03.06 г. за системни нарушения на тр. дисциплина /неизпълнение на възложената му работа по източване на резервоари за почистването им, по начин и време, посочени в заповедта/. Приел е, че от посочените в заповедта за уволнение нарушения на тр. дисциплина релевантни са попадащите в пределния едногодишен преклузивен срок по чл.194 от КТ. Част от тях не се установяват по безсъмнен начин откъм обективни признаци и субективна страна, според изложените подробно от ОС за всяко съображения, а видът и тежестта на установените сочат на формален, несъществен характер по критерия на чл.189 от КТ. Затова изложеното в заповедта за уволнение не обосновава налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение и то е незаконно. На осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищецът е възстановен на работата, която е изпълнявал по договор с шестмесечен срок за изпитване в полза и на двете страни от 3.01.06 г. Прието е, че договорът не е прекратен в специалната хипотеза на чл.71, ал.1 от КТ, а на общо основание. Признатата незаконност на уволнението е уважителна причина за неизпълнение на работата, за която е сключен договорът – чл.70, ал.4 от КТ и времето, през което ищецът не е работил по договора поради уволнението / от извършването до отмяната му/ не се включва в срока за изпитване. Или срокът на договора за изпитване не е изтекъл. Затова ищецът следва да бъде възстановен на заеманата по договора длъжност и да му се присъди обезщетение за част от претендирания период / за отхвърлената разлика решението на ОС по иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ не е обжалвано от работника/.
Изводите на въззивния съд по съществения за главния иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ материалноправен въпрос за законността на уволнението са формирани в съответствие с константната практика на ВКС по делата за дисциплинарно уволнение. Изследвани са формалните /процедурни – по чл.193, 194 и 195, ал.1 от КТ/ и материалноправни предпоставки / извършване на посочените от работодателя дисц. нарушения – чл.190 от КТ и съответността на наказанието по критерия на чл.189 от КТ/ за налагането му. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупността им – съобразно трайната практика по приложението на чл.188 от ГПК, отм., и въз основа на тях са формирани обосновани изводи по предмета на спора.
По иска за възстановяване на работа по чл.344, ал.1,т.2 от КТ е съобразена спецификата на договора със срок за изпитване относно срока – чл.70, ал.4 от КТ / че незаконното уволнение е уважителна причина за неизпълнение работата по договора следва и от чл.354, т.1 от КТ/ и прекратяването му – чл.71 от КТ . Приложените от касатора съдебни решения са по иск за възстановяване при изтекъл срок на тр. договор по чл.68 от КТ, какъвто процесният не е. За разлика от срочния договор по чл.68 от КТ, този по чл.70 от КТ, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е уговорен срокът до изтичането му, не се прекратява с последното, а се смята за окончателно сключен- чл.71 от КТ.
В съответствие с константната съдебна практика е и приетото от ОС, че при основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване – съществените по делото материалноправни въпроси за законността на уволнението и за наличието на непрекратен срочен тр. договор между страните, предпоставящ възстановяване на предишната работа са разрешени от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика, обезпечаваща точното приложение на закона.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №487/07 г. от 13.03.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: