Определение №166 от по гр. дело №1816/1816 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
            О          П         Р         Е         Д         Е        Л         Е        Н        И       Е
 
                                                           №  166
 
                                   ГР. София,  17.02.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България ,трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.10 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното отсъдия Иванова гр.д. № 1816/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на И. А. и на И. Г. срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №259/08 г., с което е отхвърлен искът на касатора с пр. осн. чл.106, ал.5 от СК, отм. за изменение на мерките за упражняването на родителските права за малолетното дете на страните С, род. през 2004 г., с предоставянето им на бащата., но е разширен режимът на лични отношения на този родител с детето.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
С обжалваното въззивно решение е прието, че и двамата родители притежават добри условия и са с искрено желание да се грижат за детето си, но и двамата го поставят в риск с установената им наркотична зависимост, от която се лекуват настойчиво и адекватно. При ищеца лечението е в по-напреднал стадий и с по-добър към момента резултат на пълно откъсване от прием на наркотици, каквото майката още не е постигнала. Констатирано е, че след като първоначално са й предоставени за упражняване родителските права, детето се развива правилно физически и е в добро нервнопсихическо състояние. Майката, с помощта на родителите си, му е осигурила подходящи битови и социални условия за отглеждане и възпитание. Такива има и при бащата. При тези данни съдът е приел, че с оглед ниската възраст на детето, трайната му установеност и емоционална привързаност към майката и семейната й среда, в която е обгрижено и спокойно, редките му контакти с бащата, когото не познава добре, майката остава по –пригодната да упражнява родителските права. На бащата, при оценяване на желанието и усилията му да се грижи пълноценно за детето, надмогвайки наркозависимостта, е определен разширен режим на лични отношения, като подходящ за създаване и укрепване на непосредствена връзка с детето, което да го опознае постепенно и развие към него чувство на близост и синовност.
По допускане жалбата на ищеца И. А. , срещу решението, с което е отхвърлен искът му за изменение мерките за упражняване на родителските права, с предоставянето им на бащата: Касаторът се позовава чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Сочи, че обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/74 г., тъй като родителите не са съпоставени по същностни обстоятелства – морален облик и възможност за полагане на лична грижа за детето при констатираната актуална наркотична зависимост на майката; създадените от нея пречки за осъществяване контактите на детето с другия родител; социалната среда – родителите на касатора са с високо образование и професионални постижения; користта в желанието на майката да упражнява родителските права, като използва дължимата на детето издръжка не по предназначение, а за свои болестно мотивирани цели. С това според касатора не е изследван в пълнота всестранния интерес на детето по смисъла на цитираното ППВС, като съществен за спора материалноправен въпрос. Не се позовава изрично на незадължителна практика във връзка с основанието по т.2. При обосноваване на това по т.3 сочи, че практиката по предоставяне на родителските права е остаряла при променените общественоикономически условия. В нея не са съобразени непознатите към създаването й, но зачестили сега тежки за децата рискове на съвремието, какъвто е наркозависимостта на родителя. Затова се нуждае от промяна и категорично съобразяване на този и други рискове при определяне на мерките за упражняване на родителските права, с цел реална и всестранна закрила на детето.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по т.1: родителите са съпоставени изчерпателно при разглеждане на делото пред трите инстанции по обстоятелствата, примерно изброени в ППВС №1/74 г., вкл. сочените от касатора. При отчитане особеностите на случая и на указанията в първото касационно решение е прието, че макар майката все още да е наркозависима, да е употребявала наркотици пред самото дете и това е силно морално укоримо и неприемливо, приоритет в интереса на детето следва да се даде на правилното му развитие в познатата и близка му нейна семейна среда. Желанието на майката да го отглежда,категорично изразено пред въззивния съд, е обективирано в доказаната възможност да подсигури лично и чрез най-близките си необходимата му грижа. Детето е привързано към нея и семейството й, а постановеният от ОС разширен режим на отношения с бащата създава навременна възможност да опознае и неговата среда, с добрите й и стимулиращи развитието му дадености, посочени в жалбата. Доводите на касатора за системно създавани му от майката пречки да контактува с детето, по времето, когато и той е бил повлиян от наркотици, и за корист при отглеждане на детето са преценени и приети за несъществени при отдаден приоритет на безопасността и сигурността на детето в първото касационно решение. С това са преклудирани при повторното разглеждане на делото /ТР №2/04 г./.
Задължителната съд.практика по мерките за упражняване на родителските права наистина е създадена отдавна; тя обаче не е загубила актуалност тъй като същностните за определяне на мерките обстоятелства не се съдържат в закона, а са посочени примерно. Така възможността да се преценяват и нови обстоятелства, наложени от общественоикономическите промени, за разкриване особеностите на всеки отделен случай и при неизменната цел – най-доброто в интерес на детето, не се отрича, а напротив следва от задължителната практика.
По жалбата на ответницата по иска И. Г. срещу решението, с което е разширен режимът на лични отношения на бащата с детото: касаторката се позовава също на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за делото процесуалния въпрос: изпълнил ли е ОС задължението си по чл.188 от ГПК, отм. и материалноправния: преценен ли е интересът на детето при постановявавено на тази част от решението. Сочи, че въпросите са решени в противоречие със задължителна и казуална практика – по т.1 е 2, а материалноправният е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото –т.3, тъй като не е застъпен в задължителна практика и с оглед динамиката в законодателството – два нови СК, след ППВС №1/74 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице – въззивното решение е постановено след обсъждане на всички доказателства по делото и при самостоятелни изводи на въззивния съд по съществото на спора, с което са спазени ТР №1/01 г. за характера на въззивната инстанция и трайната практика по приложението на чл.188 от ГПК , отм.
Режимът на лични отношения на детето с родителя е застъпен изрично в тълкувателната практика – ППВС №1/74 г., р.ІV-ти. Изискването за определяне на подходящи лични отношения в нормална за поддържането им среда, обратно на тезата на ищцата, се основава на принципа, че родителят, на когото не са възложени за упражняване родителските права, не ги губи / в общия случай, когато не е лишен от тях/, а само не ги упражнява непосредствено / ежедневно, осъществявайки и действията по защита и представителство на детето –р.І-ви от ППВС/. В случая като подходящ е постановен по –продължителен контакт на бащата с детето, при данните, че може да се осъществява в нормална обстановка, с цел поддържане и развиване на синовната връзка между двамата. Определящ и тук е интересът на детето – чл.106, ал.1 и 2 от СК, отм., разкрит по начина, посочен в ППВС №1/74 г. и постоянната казуална практика на съдилищата. Този интерес е конкретен – индивидуален, за всеки случай. Сочените от касаторката съдебни решения, както и въззивното, макар при различна за всяко фактическа обстановка, неизменно изследват и поставят като висш и определящ интереса на детето при решаване на спора за родителските права и лични отношения с него, поради което не е налице противоречиво решаване на въпроса по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Не е налице и основанието по т.3 – въпросът е от съществено значение за всеки от споровете, но е широко застъпен в задължителната и константна практика на ВКС и съдилищата. Принципните указания в първата не са загубили актуалност и могат да се прилагат и понастоящем с отчитане обществените промени и особеностите на всеки отделен случай.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. № 259/08 г. от 29.06.09 г. по жалбите на И. А. и на И. Г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top