О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
ГР. София, 17.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 12.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5079/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. К. , Б. Р. , Н. Р. , М. Р. – Р. и Е. Р. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №1470/06 г., с което са отхвърлени исковете им с пр. осн. чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, предявени срещу М. на о. /МО/ – за предаване владението на описан по делото и в решението недвижим имот, възстановен на ищците със заповед на К. на СО за отмяна на отчуждаването на осн. чл.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., и за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ответника без основание за исковия период.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторите се позовават и на трите точки.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищците / сега касатори/ не са установили правото си на собственост по наследство и реституция по чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., материалноправните предпоставки за която са оспорени от ответника, като трето неучаствало в реституционното производство лице. Заповедта на К. на СО за отмяна на отчуждаването е подложена на контрол за материална законосъобразност и е прието, че не е налице елемент от фактическия състав за възстановяване на собствеността върху процесния имот / реална част от 1041 кв.м. от пл. №1574 в кв. 26, по плана на София, м. „М”/ на осн. чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. – върху имота е осъществено преди влизане в сила на реституционния закон фактическо строителство в съответствие с отреждането по градоустройствения план от 1971 г. и 1979 г. Така ищците не се легитимират като собственици на имота и исковете им, чиято основателност е предпоставена от това качество, са отхвърлени.
Същественият за спора материалноправен въпрос за правото на собственост на ищците върху имота по наследство и реституция и процесуалния – за начина на установяването му, са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР №6/06 г., т.4. Разрешението съответства и на трайната и установена практика на ВКС по приложението на реституционния закон – при преценка на предпоставките за реституция по чл.2 от закона се вземат предвид и последвалите отчуждаването отреждания за имота с градоустройствен план, приет преди влизане в сила на ЗВСВНОИ.становено е по делото, че през 1971 г. имотът е отреден за нуждите на МНО – за административна сграда. Понастоящем имотът попада в заграден район на МО, върху него е изграден вътрешен асфалтов път като единствен подход към подземния гараж и абонатната станция в съседство. С този път се обслужват транспортно и складовете, работилниците и вътрешния двор на района на МО. Безспорно е между страните, че в подземната част на процесния имот са изградени комуникационни, а над земята – охранителни съоръжения. При тези данни е формиран конкретен за спора извод за осъществено фактическо строителство по см. на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. В съответствие с трайната и установена съдебна практика по приложението на чл.157, ал.2 и 3 от ГПК, отм. и при отчитане на безспорното между страните са преценени експертните заключения, с различия в мненията на вещите лица; кредитирани са съвпадащите и по-убедителните с оглед другите доказателства по делото. Или не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Различните фактически констатации, предпоставили извод за наличие или липса на фактическо строителство по см. на чл.2 от реституционния закон, в приложените към изложението на касаторите съдебни решения не обосновават противоречива съдебна практика по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Посочената реституционна предпоставка се преценява в конкретността на казуса, след обсъждане на данните по него – вкл. за идентичността на възстановения имот с предоставения на ответника, както е и в случая.
Разрешаването на съществения материалноправен въпрос за правото на собственост върху имота безспорно е от значение за точното прилагане на закона. Последното е обезпечено с посочената по –горе и следвана от въззивния съд тълкувателна практика. В нея е застъпено и принципното в юриспруденцията становище, че правото на собственост, макар от категорията на абсолютните права, подлежи на доказване при възникнал спор за него. Там, където установеното в административната процедура право се стълкновява с правата на трети, неучаствали в процедурата лица /както е в случая/, то подлежи на установяване в спорния исков процес при отчитане на противопоставените му възражения и съотв. – права, на третото лице. Затова не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – следваната тълкувателна практика е актуална и не се налага промяната й по изложените от касаторите съображения за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1470/06 г. от 15.05.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: