О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
ГР. София, 21.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №527/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на С. Р. и на В. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №867/07 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лв. / определен от въведения с въззивната жалба/ и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
С обжалваното решение е уважен до размер на 500 от предявените 2 500 лв. искът на Ст. Р. срещу В. Д. с пр. осн. чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с неправомерни действия на ответника. Прието е, че такива – замеряне на ищеца от ответника със строителен чук, който паднал в двора на първия, са установени по делото. При събраните доказателства за изпитани от ищеца поради противоправното действие на ответника страх, емоционален стрес и тревожност, обезщетението за претърпените неимуществени вреди е определено в посочения размер; за останалия искът е отхвърлен като неоснователен.
По допускане жалбата на ищеца Ст. Р. срещу решението на СГС в отхвърлителната му част – не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът се позовава на това по т.2 – същественият по делото материалноправен въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се определя по справедливост – чл.52 от ЗЗД, е решаван противоречиво от съдилищата. Представените с жалбата съдебни решения, без данни за влизане в сила, не обосновават наличие на посоченото основание. При определяне обезщетението в конкретността на всеки случай на обезщетяване съдът следва да обсъди всички обстоятелства, определящи тежестта на претърпяната неимуществената вреда / ППВС №4/68/. В обжалваното решение въззивният съд е преценил характера на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и са нанесени вредите, изражението, продължителността и интензитета им и е приел, че сумата 500 лв. е достатъчна за обезщетяването им, като за останалата част претенцията подлежи на отхвърляне.
Въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част е постановено в съответствие със задължителната и с трайната и установена практика на ВКС и съдилищата по приложението на чл.52 от ЗЗД. Същественият материалноправен въпрос за размера на обезщетението не е разрешаван противоречиво по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца.
По допускане жалбата на ответника В. Д. срещу въззивното решение, с което искът е уважен: касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – същественият материалноправен въпрос за отговорността му на осн. чл.45 от ЗЗД е решен без СГС да отчете, че деянието е извършено от касатора при неизбежна отбрана, не е противоправно и той не носи отговорност за вредите от него / ППВС №12/73 г./.
По делото е установено, че процесното деяние е част от продължителен конфликт, породил трайни враждебни отношения между страните; в контекста на този конфликт непосредствено преди ответникът да хвърли чука, ищецът го замерил и улучил с камък от прашка; преди това пък от строежа, на който работил ответникът, в двора на ищеца паднали греди и отпадъци и застрашили съпругата и детето на последния. Съобразно т.2 от цитираното постановление неизбежна отбрана може да има и срещу непредпазливи действия. Характер на неизбежна отбрана имат действията на ищеца при замерянето на ответника с камък, когато последният работил на калкан и оттам, по непредпазливост, падали строителни отпадъци в двора на ищеца. На действията при неизбежна отбрана не може да се отговори със също такива действия, което да изключва противоправността им /т.3 от постановлението/.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване и по тази жалба, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №867/07 г. от 3.07.08 г., по жалбите на ищеца С. Р. и на ответника В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: