Решение №339 от 31.5.2014 по гр. дело №334/334 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 31.05.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2362 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. срещу въззивно решение № 2157 от 31.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 2078 /2013 г., с което е потвърдено изцяло решение № 116 /07.05.2013 г. по гр.д. № 102 /2012 г. на Районен съд – Провадия, с което е допусната съдебна делба на дворно място в [населено място] с площ 1950 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 47620.501.108 по КП на селото, при граници: улица, имоти с с номера 501.109, 501.120, 501.121 и 501.107 между страни и квоти , както следва : за М. Ю. М. – 1260 кв.м. ид.ч., за А. А. Г. и Д. И. М. – 690 кв.м. ид.ч.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна М. Ю. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на производство по съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че УПИ VІІ-128 и УПИ VІІІ-128 по плана на [населено място] от 1962 г. са частично идентични с поземлен имот с идентификатор 47620.501.108 по КП от 2005 г., че със заповед от 1962 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място], налице е влязъл в сила нов кадастрален план от 2005 г., но действието на регулацията от 1962 г. не е отменено и че в кадастралния план от 2005 г. липсва попълване на имот с идентификатор 47620.501.108.
От правна страна въз основа на анализ на представените писмени доказателства и свидетелски показания съдът е приел за доказано от придобиването в съсобствеността на имота, индивидуализиран по кадастралната карта от 2005 г., съобразно признатото на всяка от страните с констативни нотариалните актове право на собственост по давностно владение (по обстоятелствена проверка) – ответникът . А. А. Г. през 1970 г. (за парцел VІІ-128 с площ 690 кв.м., част от който сега е включен в заснетия в кадастъра имот) за 690 кв.м. идеални части, а ищцата М. Ю. М. – за 1260 кв.м. идеални части, от имота по кадастралната карта от 2005 г.
От изведените от жалбоподателя правни въпроси, обуславящ е въпросът, уточнен съгласно приетото с т.1. на ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС : Когато се иска делба на имот, индивидуализиран с кадастрален номер по кадастрална карта (от 2005 г.), а по делото е установено, че за имота има действащ регулационен план (от 1962 г.), който предхожда по време кадастралния план, по силата на който за имота по кадастралния план са отредени няколко урегулирани поземлени имота (УПИ, парцела) и части от УПИ, на урегулираните поземлени имоти или на имота `по кадастралната карта следва да се допусне делба, т.к. от обсъдените от въззивния съд удостоверение за статута на процесния имот (л.77) и от комбинираната скица за него (л.104) е видно, че голяма част от парцел VІІ-128 и част от парцел VІІІ-128 по регулационния плана на [населено място] от 1962 г. попадат извън поземлен имот с идентификатор 47620.501.108 по КП от 2005 г., а в последния попадат части от други три парцела – ІХ-129, ХХІІ-137 и ХХІ–136. Настоящият състав намира за основателно твърдението, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
А. А. Г. следва да заплатя на ВКС 50 лева държавна такса за разглеждане на касационните му жалба.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2157 от 31.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 2078 /2013 г..
Указва и дава възможност на А. А. Г. в едномесечен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платил по сметка на ВКС 50 (петдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2

Scroll to Top