Определение №57 от 39854 по ч.пр. дело №45/45 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

              О         П        Р        Е        Д        Е        Л        Е        Н       И        Е
 
                                                              №  57
 
                                           ГР. София,   10.02.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.02.2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №45/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по ч.гр.д. №2917/08 г., с което е потвърдено първоинстанционното за допускане на обезпечение на предявения срещу касатора иск, в хипотезата на чл.391, ал.1,т.1 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се е позовал на тези по т.1 и 3.
Същественият процесуален въпрос за допускане на обезпечението в хипотезата на чл.391, ал.1,т.1 от ГПК – когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС и съдилищата. Прието е, че приложените към исковата молба писмени доказателства сочат от външна страна на вероятна основателност на иска, като доводите на касатора за недостоверната им дата са такива по съществото на спора и следва да се разгледат в исковия процес.
Обезпечителната защита е привременна и в хипотезата на чл.391, ал.1,т.1 от ГПК се предпоставя от обезпечителна нужда / която не се оспорва от касатора/ и вероятна основателност на иска – когато искът е подкрепен с писмени доказателства за претендираното право. В случая представените доказателства формално установяват правата на ищеца за процесните дв. вещи и затова законосъобразно ОС се е позовал на тях и ги е счел за достатъчни при допускане на обезпечението. С обезпечителното производство не се навлиза в съществото на спора по иска / вкл. чрез обсъждане на доказателствата/, а се цели бързина, за да се подсигурят правата на ищеца по евентуално бъдещо решение на съда в негова полза.
Изводите на ОС, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението по чл.391, ал.1,т.1 от ГПК са съответни на закона и безпротиворечивата практика по прилагането му. Приложеното решение №1326/84 г. не сочи на противното – в него се обсъжда наличието на достоверна дата на частен документ при решаване спора по същество. Част от доводите в частната жалба също са такива по съществото на спора и касаторът като ответник по иска следва да ги изложи при защитата си в процеса.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. №2917/08 г.от 24.10.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top