Р Е Ш Е Н И Е
№ 855
гр. София, 04.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 10 ноември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1323/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. и Г. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №240/07 г. В жалбата и писмената защита пред ВКС се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Л. С. я оспорва като неоснователна. Ответниците П. М. и Ц. М. не изразяват становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Л. С. срещу касаторите иск по чл.108 от ЗС – ищцата е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна къща, описана в решението, със застроена площ от 60 кв.м. в с. З., обл. Монтана, а ответниците са осъдени да й предадат владението на тази част. Прието е, че ищцата е установила правото си на собственост върху сградата, като построена върху чужд парцел ****т нея и бившия й съпруг Г. И. и придобита по давност през време на брака им. След прекратяване на брака къщата се притежава в обикновена съсобственост при равни права от бившите съпрузи – чл.27 от СК, отм. и тези на ищцата са признати по предявения от нея ревандикационен иск.
По доводите за недопустимост на решението: Те са в две насоки – поради недопустимо изменение на иска пред РС и поради разрешаване на имуществените отношения на страните – вкл. процесните, със споразумението им по чл.99, ал.3 от СК, отм.. Първият от доводите, макар и заявен с писмената защита след срока за обжалване, следва да бъде разгледан, тъй като за допустимостта на решението в обжалваната част ВКС следи и служебно. Доводът е неоснователен – изменение на иска чрез вида на търсената с него защита – с преминаване от установителен към осъдителен, при същите обстоятелства и обект, е допустимо пред инстанциите по същество без ограничение, вкл. пред въззивния съд – ТР №1/01 г. Вторият довод за недопустимост на иска се прави и споразумението по чл.99, ал.3 от СК се представя за първи път пред ВКС и затова последното не може да се приеме и обсъжда като доказателство по делото. Освен формалната му недоказаност, доводът е и по същество неоснователен – процесната къща не е включена в споразумението по чл.99, ал.3 от СК и спорът за нея може и следва да се реши допълнително, по заведения иск.
Изводите на въззивния съд по съществото на спора също са обосновани и законосъобразни: С предварителен договор от 23.03.90 г. отв. П. М. – тогава непълнолетна, със съгласието на майка си касаторката Ц. М. , закупила от Ел. Т. парцел ****ХІV, кв. 48 по плана на с. З., върху който е построена процесната къща. Продажната цена по договора била заплатена от дядото на купувачката – Г. И. през време на брака му с ищцата С. В предварителния договор купувачката декларира нравствено задължение, след навършване на пълнолетие да гледа дядо си Г. И. и баба си – ищцата Л. И. /Спасова/. Окончателният договор за продажба на парцела, ведно с построената в него масивна сграда и стопанска постройка, притежавани от прехвърлителката Т. , съгл. нот. акт №72/86 г. и скица на л.18, е изповядан с нот. акт № 12/22.01.91 г.
След сключване на предварителния договор в периода м. май- м. ноември 1990 г. съпрузите Л. и Г. И. построили върху парцела без строително разрешение и книжа процесната двуетажна къща. Живели в нея от построяването й до завеждане на бракоразводното дело от съпруга през 2002 г. / удостоверение на л.72 и показанията на св. Т/. Последният виждал ищцата в къщата до пожара, който според удостоверение на л.14 на кметство З. възникнал на 23-24.12.01 г.
При тези данни следва да се сподели изводът на ОС, че съпрузите са придобили по давност, с владение за времето от м.11.90 г. до м.12.01 г. правото на собственост върху процесната двуетажна къща. Това, че собственик на земята при построяването й е третото за спора лице Ел. Т. , а след прехвърлянето на парцела – отв. П. М. не е пречка за придобиване по давност на построената от съпрузите и владяна от тях къща, като отделен обект на собственост – чл.63 от ЗС. След прекратяване на брака, придобитата в СИО къща принадлежи на бившите съпрузи при равни права, както е приел и ОС.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №240/07 г. от 27.09.07 г.
Осъжда Г. К. И. и Ц. Г. М. да заплатят на Л. С. С. 500 / петстотин/ лв., разноски за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: