Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
гр. София, 02.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 15 септември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова
и в присъствието на прокурор Стаменова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №456/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба на И. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1923/06 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба П. на РБ / с изменението на ЗСВ, Дв. бр.33/09 г. към нея преминават следствените с. /, чрез прокурор от ВКП я оспорва като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу ответника с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени на ищеца с обвинение, по което е оправдан. Прието е, че исковете за обезщетение се погасяват с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която тече от влизане в сила на оправдателната присъда – 17.02.2000 г.и към завеждане на исковата молба на 29.12.05 г. е изтекла. Няма данни за спиране или прекъсване на давността по чл.115 и чл.116 от ЗЗД. При този изход на спора, ищецът е осъден да заплати държ. такса от 3 200 лв.
Изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани и законосъобразни – макар да са установени всички предпоставки за отговорността на ответника по предявения иск, той е погасен по давност и възражение за това е направено от ответника. Давностният срок не подлежи на възстановяване, както преклузивните процесуални, а спира и се прекъсва при наличие на предпоставките по чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Те не се установяват в случая, както е приел и АС, анализирайки специално наличието им в хипотезата на чл.115, б.”ж” от ЗЗД, при установеното психично / „гранично”/ разстройство на ищеца и доказаните му твърдения, че забравя поради травма, получена по време на задържането му по наказателното дело и е ниско образован, което му попречило да организира своевременното завеждане на иска.
Искът за обезщетение на осн. чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ е погасен по давност – която е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда, както е приел АС съответно на закона и данните по делото.
Неправилно обаче се явява решението в частта за разноските, с оглед настъпилите при висящността на делото изменения на ЗОДОВ – ДВ бр.43/08 г. – пар.9 от ПЗР на закона, според който чл.9а от него се прилага по неприключилите дела. С чл.2а, т.1 от тарифата за таксите по ГПК по делата за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е определена проста такса от 10 лв. за граждани, която се присъжда в края на производството пред всяка инстанция. Или в случая ищецът дължи д.т. от 30 лв.
Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските и вместо него да се постанови ново, с което ищецът да бъде осъден да заплати д.т. от 30 лв. за трите инстанции. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд София от 6.07.07 г. по гр.д. №1923/06 г. в частта за разноските / присъдена държавна такса/ и вместо него постановява:
ОСЪЖДА И. Н. А. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции в производството по ЗОДОВ от 30 / тридесет/ лв.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: