О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 01.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1791 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. „М” –с паралелки за придобиване на професионална квалификация към Затвора гр. В., представлявано от директора Н. ,чрез процесуалния си представител -адвокат В. против въззивно решение № 202 от 18.05.2009г. по в.гр.д. № 319 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд,с което е потвърдено решение № 119 от 16.02.2009г. по гр.д. № 2141/2008г.на Врачански районен съд.
Не се сочи конкретно основание за допустимост на подадената касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК и изрично не се поставя въпрос,във връзка с който съдът да прецени дали е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,противоречиво решаване от съдилищата и дали той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита,че съдът не е обсъдил голяма част от ангажираните по делото доказателства,поради което е достигнал и до неправилния извод за основателността на иска.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените искове от В. К. К. против С. „М” –с паралелки за придобиване на професионална квалификация към Затвора гр. В.,с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ като е признато уволнението му за незаконно,отменена е заповед № 20 от 15.09.2008г.за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращаване в щата и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност”учител”. За да постанови решението си въззивният състав е приел,че към момента на уволнението не е налице реално съкращаване в щата,защото не е прието ново щатно разписание,съгласно което заеманата от ищеца длъжност да е премахната.
В случая касатора не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Твърдението за неправилност поради необсъждане на събраните по делото доказателства не следва да се разглежда,защото касае законосъобразността на обжалвания акт,която може да се преценя едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание,в отсъствие на страните,защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес-за непосредственост и устност.
Ако се приеме,че с наведеното твърдение касаторът поставя въпрос,във връзка с реалното съкращаване в щата,то за същият не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК. Представеното пред въззивния съд щатно разписание,за което е посочено,че е в сила от 16.09.2009г.- въобще не следва да се цени като доказателство по делото,защото е прието в противоречие с разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК,забраняваща във въззивното производство страните да представят доказателства,които са могли да представят в срок в първоинстанционното производство. Вярно е,че представеното в срок в първоинстанционното производство-Сведение за организиране на дейността в ответното училище-справка №1 за учебната 2008-2009г.,пред вид на обстоятелството,че съдържа данни за натовареността на учителите и общи данни за персонала,може да се приеме,че има характер на щатно разписание. Въз основа на същото обаче не може да се докаже реално съкращаване в щата,защото то е могло да влезе в сила най-рано на 30.09.2008г./т.е. две седмици след извършеното уволнение/. По делото няма друго доказателство,установяващо хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 от КТ към момента на извършеното уволнение,поради което изводът на въззвния съд по този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС,той не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 18.05.2009г. по в.гр.д. № 319 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.