О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София 25.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 77/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. С. от гр. Л. срещу определение № 44 от 16.01.2009г. по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд, с което е отказано осигуряване на правна помощ.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК подлежи на обжалване, и е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения:
С въззивната жалба М. А. е поискал предоставяне на правна помощ съгласно Закона за правната помощ. С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е отказал осигуряване на правна помощ, като е приел, че не са представени доказателства за получаваното от жалбоподателя обезщетение за безработица.
Определението е незаконосъобразно.
От представените във въззивното производство от частния жалбоподател писмени доказателства се установява, че същият не е женен, има задължения за издръжка към две малолетни деца, не притежава недвижими имоти и от 1994г. е регистриран в Бюрото по труда гр. Л. като търсещ работа. Размерът на получаваната от М. А. помощ по чл. 9 ППЗСП за времето от м. 02.2008г. до м. 06.2008г. и от м. 09.2008г. до м. 12.2008г., видно от сл. бележка от 29.01.2009г. на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Л., е по 97,65 лв. месечно. Посочените данни за семейното и имуществено състояние на частния жалбоподател обосновават извод за основателност на искането му за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ /ДВ бр. 79/2005г./. Частният жалбоподател няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по предявените срещу него искове по чл. 71, ал. 2 и чл. 72 СК, като същевременно не са налице визираните в чл. 24, т. 1 и 2 ЗПрП пречки за предоставянето й.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК определението на Плевенския окръжен съд следва да се отмени и искането за предоставяне на правна помощ да се уважи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 44 от 16.01.2009г. по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на М. А. С. за процесуално представителство по в.гр.д. № 989/2008г. на Плевенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: