Решение №157 от 39877 по гр. дело №227/227 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
 
                               № 157
               София 05.03.2009 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:
                                      Председател: Ценка Георгиева
                                             Членове:  Мария Иванова
                                                              Илияна Папазова
 
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 227/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. – Район „П”, подадена от пълномощника юрисконсулт А. М. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 18.10.2007г., постановено по в.гр.д. № 3382/2005г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 45 с-в от 01.07.2005г. по гр.д. № 10508/2004г. и вместо него с въззивното решение е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. с отм. чл. 2, ал. 3 ЗОбС, по отношение на С. о. , че П. к. „П” е собственик на част от парцел **** за обществен център, от кв. 1 по плана на с. Г., с площ от 500 кв. м., индивидуализирана на скица на вещо лице, съставляваща неразделна част от решението.
Ответникът по касация П. к. „П” с. П. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7347/96г. на Софийски районен съд, 42 с-в, е признато за установено по отношение на С. о. и държавата, че ПК „П” е собственик на двуетажна търговска сграда със застроена площ от 155 кв. м, построена в парцел **** в кв. 1, а по сега действащия план съставляващ парцел **** в кв. 1 по плана на с. Г.. Сградата е построена от кооперацията в периода 1975-78г., поради което и съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ собственост на кооперацията е не само постройката, но и прилежащия терен. Въз основа на заключение на вещо лице съдът е определил прилежаща площ от 500 кв.м към сградата. Не е възприел доводите на ответника С о. за неправилно определяне на прилежащата площ от вещото лице. Приел е, че ответникът не е поискал назначаване на тройна техническа експертиза, а съдът няма специални знания в тази област.
Срещу така постановеното решение касаторът С. о. п. оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излага доводи, че не са спазени нормативните изисквания за определяне на прилежащата площ и не е уточнено коя част от имота представляват 500 кв. м – дали това е площта на мястото, върху което е построена сградата, или е площта на необходимия за обслужването й терен .
Жалбата е основателна.
Основателно е оплакването на касатора за допуснато при решаването на делото нарушение на съществени съдопроизводствени правила. В писменото становище на С. о. о..05.2005г. относно изслушаната по делото техническа експертиза са изложени доводи, че в заключението е посочена площта, необходима за образуване на самостоятелен парцел ****включваща и част от училищна постройка и стълби към нея/, а не прилежащия към сградата терен. Действително не е направено искане за назначаване на тройна техническа експертиза, но въпросът касае правилното прилагане на нормите относно прилежащата площ и съдът е следвало да появи активност за изясняването му. Вещото лице П. Я. е определила прилежащия терен съобразно изискванията за площ и лице на урегулиран поземлен имот по чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, а не съобразно Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/2004г./. Заключението не е дало отговор на поставената задача да определи прилежащия терен, съобразно приложимите за случая правни норми, което съдът не е констатирал. В нарушение на чл. 130 ГПК /отм./ не е назначил нова експертиза за определяне на прилежащия терен като се изясни и какво включва – засяга ли част от училищна сграда и достъпа до нея, както твърди касаторът и както е отразено на скицата на вещото лице, послужила за решаването на делото.
По изложените съображения решението на Софийски градски съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи техническа експертиза, която да даде заключение за прилежащата площ към сградата на ПК „П” съобразно нормите на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО ІІ „В” с-в, от 18.10.2007г., постановено по в.гр.д. № 3382/2005г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
 
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top