О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
ГР. София, 03.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №586/09 г.,,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на З. К. – С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №747/07 г., с което като семейно й е предоставено за ползване жилище, различно от соченото и претендирано от нея по реда на чл.107 от СК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторката се позовава на т.1- противоречие със задължителната и константната практика на ВКС, изясняваща кое жилище е семейно по см. на чл.107 от СК.
По претенцията на касаторката по чл.107, ал.1 от СК въззивният съд е приел, че семейно е жилището, в което съпрузите са живели до фактическата им раздяла през 2000 г. – ап.76, в гр. С., кв. „Х”, бл.142, вх. В, ет.9, собственост на родителите й и й го е предоставил за ползване. Приел е за неоснователна претенцията на касаторката да й се предостави ползването на ап.52, ет.1 на същия адрес, тъй като жилището, макар и закупено по време на брака на страните, не е семейно – те никога не са го ползвали за живеене.
Изводите на въззивния съд по съществения материалноправен въпрос кое жилище е семейно по см. на чл.107 от СК са съответни на задължителната и на трайната и установена практика на ВС и ВКС, отразена и в приложените към жалбата решения.
В ППВС №12/71 г. и в Р №324/99 г. на ВКС е посочено, че семейно е жилището, предназначено да задоволява битовите нужди на цялото семейство и ползвано от него за живеене до прекратяване на брака, респ. до фактическата раздяла, без оглед на това чия собственост е жилището. По делото е установено безпротиворечиво – от изслушването на малолетната дъщеря на страните и от разпита на св. В, Т. , К. , Д. , че до фактическата раздяла на страните през 2000 г. / когато съпругът заминал трайно за чужбина / семейството им е живяло в апартамента на родителите на касаторката – №76 на посочения адрес. Затова този апаратамент е семейното жилище, при съобитаване с родителите на съпругата и за него следва да се разреши спорът на съпрузите по чл.107 от СК /аналогично с приетото в Р №568/66 г./. Закупеният от съпрузите по време на брака ап.52 не е ползван за живеене на семейството, а е отдаван под наем на трети лица, затова няма характер на семейно жилище, както е приел и СГС .
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №747/07 г. от 15.04.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: