О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
ГР. София, 21.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №567/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Р. Д. срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №721/08 г., с което е уважен предявеният от Ю. М. срещу касатора иск с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3773 лв., цена на закупени хранителни стоки, по сключен между страните договор за продажбата им, с уговорка в полза на трети лица, които да ги получат и потребят.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на тези по т.2 и 3.
За да уважи предявеният срещу касатора иск , въззивният съд е приел, че той е договорял с ищеца за продажба на хранителни стоки с посочената стойност в полза на 2 трети лица, като се е задължил да плати цената на получените от тях стоки. Получаването на стоките от третите лица по сключения между страните договор според ОС се установява от св. показания по делото, а стойността им е удостоверена по делото с частен документ, съставен от ищеца според обичая в практиката за удостоверяване на получени на „версия” стоки, който не е оспорен от ответника по иска.
Неоснователни са доводите на касатора, че по съществения материалноправен въпрос за характера и съществените елементи на договора липсва съдебна практика – договорът за продажба в срещаните при стокооборота разновидности – вкл. на кредит, с уговорка за отсрочено плащане /версия/ и в полза на трето лице, е широко застъпен в практиката на съдилищата. В случая, при съобразяване с тази практика , са формирани изводите на въззивния съд за характера на договора и задълженията на касатора по него. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3, пр.1 от ГПК.
Същественият процесуалноправен въпрос за установяване на задължението по вид и размер също е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС – след изслушване на ответника по реда на чл.176 от ГПК е отделено спорното от безспорното, събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупността им при установяване обстоятелствата от значение за спора; посочено е на кои от доказателствата – при съвпадащи данни в тях, съдът основава решаващите си изводи за основателност на иска. Всичко това принципно съответства на практиката на ВКС, отразена и в приложените към жалбата съдебни решения, във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата съществен правен въпрос, като предпоставка за допускане на касационното обжалване
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №721/08 г. от 11.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: