О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
ГР. София, 12.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отд., в закрито заседание на 4.06.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №634/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово /ОС/ по гр.д. №167/08 г., с което касаторът, като ответник по иска е осъден да заплати на ищеца „П”А. , гр. Д. сумата от 10 047 лв., на осн. чл.207, ал.1,т.2 от КТ,ведно със законната лихва и деловодните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки.
За да уважи предявеният срещу касатора иск на посоченото основание и в посочения размер въззивният съд е приел, че работейки като управител на Почивната база /ПБ/ на ищцовото дружество, той е имал качеството на отчетник с възлагането и по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ. При извършени инвентаризации са установени липси на ДМА и ММП от повереното му имущество, с двустаранно подписани от проверяващите и отчетника протоколи. Отчетникът, чиято вина за липсите се презумира не е оборил презупцията, доказвайки освобождаващи го от отговорност обстоятелства. Размерът на отговорността е определен с помощта на експертиза според установените невъзстановени от отв. липси на дълготрайни активи и малоценни малотрайни материали от ПБ.
Същественият по делото материалноправен въпрос за наличие на основанието по чл.207, ал.1,т.2 от КТ за ангажиране отговорността на ответника и процесуалния – оборена ли е презумпцията на виновността му, са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВС и ВКС.становени са фактическите предпоставки за вменената на ответника отговорност- качеството му на отчетник и липси от повереното му имущество, за които отговаря в пълен размер. Ответникът е обяснил липсите с кражби на имущество от ПБ, извършено от трети, неустановени лица. В съответствие с трайната и установена практика на ВКС за разпределение на доказателствената тежест и за необходимо пълно доказване при оборване на презумпцията за вина е прието, че ответникът не е установил обстоятелства, изключващи вината и отговорността му за констатираните липси. Или поставените по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК съществени правни въпроси са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС; не е нарушена и задължителната с неприканване на страните към спогодба/ няма данни те да са поискали или да са били в процес на спогодба, с което съдът да не се е съобразил и в този смисъл да не е съдействал за постигането й, според указанията на ППВС №5/68 г./. Поради изложеното не е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Представените съдебни решения по други дела на същото основание, но с различна фактическа обстановка, не обосновават притоворечиво разрешаване на съществения материалноправен въпрос за отговорността на отчетника за липси – във всички тях е прието, че вината му се презумира и се изследват изключващите я обстоятелства, които ответникът не е установил в случая според твърденията си за тях. Затова не е налице и основанието на т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Неустановеността на твърдяното от ответника, че липсите се дължат на чужди престъпни действия прави неотносим за спора доводът, че му е вменена чужда и на друго основание / чл.45 от ЗЗД/ отговорност. Така също и поставеният като съществен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК въпрос следва ли отчетникът да е носи в пълен размер отговорност за липси при кражби на поверено му имущество от трети лица , в случая не е от значение за точното прилагане на закона
Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца като правоприемник на СХК Девня и оттам – за надлежната му процесуална като предпоставка за допустимост на иска не е повдиган пред инстанциите по същество, както и при първото касационно разглеждане на спора, затова възражението е преклудирано и не подлежи на разглеждане при повторното касационно обжалване / ТР №2/04 г., т.6/. Това разглеждане е по реда на новия ГПК и е предпоставено от основанията по чл.280, ал.1, които не са налице и обжалването не следва да се допуска.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №167/08 г. от 9.01.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: