О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 15.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9 февруари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1840/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „К” А. / в неплатежоспособност/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №3581/08 г., с което е уважен предявеният от В. И. срещу касатора иск с пр. осн. чл.200 от КТ, за сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна тр. злополука, ведно със законната лихва от настъпването й – 23.08.06 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 2. Сочи като значим за спора материалноправният въпрос спазен ли е критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Намира , че въпросът е решен в противоречие със задължителна – ППВС №4/68 г. и без задължителен характер – Р №917/99 г. , практика на ВКС, разкриваща съдържанието и обществения характер на критерия.
За да присъди обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер въззивният съд е отчел вида на увреждането – открито размачкване на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, довело до затруднения в движението на пръста, скъсяването му и общо намаление на силата на захвата на ръката – покриващо медико-биологично признаците на средна телесна повреда. Съобразил е силата и продължителността на болковото въздействие, трайните последици на осакатяването при предпенсионната възраст на пострадалия, моралното въздействие на травмата върху самочувствието му при изпълнение на тр. задължения и в бита, поради невъзможност да си служи с ръката, както преди. Така са спазени указанията на ППВС №4/68 г. за преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Установеният в закона критерий не е абстрактен, а се прилага при отчитане на релевантните обективни признаци, според посоченото в ППВС №4/68 г. и има обществен характер – при определяне на парична/имуществена/ обезвреда за неимуществени вреди се отчита и конкретната общественоикономическа обстановка и покупателната/реална/ стойност на парите – р. №917/99 на ВКС. В обжалваното решение е съобразен и този аспект при прилагане критерия по чл.52 от ЗЗД – изложени са подробни мотиви за размера на обезщетението, като не по-малък от 15 000 лв. при действително претърпените от ищеца вреди / стрес, болка и невъзвратим характер на увредата/, независимо от ограничаването им към момента с адекватното и стабилизирало посттравматичното състояние на ищеца лечение.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3581/08 г. от 5.08.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: