О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
ГР. София 20.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1682/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Г. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №291/09 г., с което на осн. чл.107, ал.3 от СК, отм. ползването на семейното жилище, собственост на бившия съпруг – касатор, след развода е предоставено на бившата съпруга Г, докато упражнява родителските права за малолетното дете на страните И, род. през 2001 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки. Като съществен за спора сочи материалноправния въпрос приложима ли е възможността по чл.107, ал.3 от СК, когато жилищната нужда на упражняващия родителските права съпруг / в случая – ответницата/ е задоволена и тя е напуснала семейното жилище преди развода.
По делото е установено от формална страна и безспорно, че семейното жилище – апартамент на три функционално свързани и затова необособими нива в гр. Х., на ул. „Г. Кръстевич”№1 е собственост на касатора. С влязлата в сила част от съдебното решение упражняването на родителските права за малолетното дете на страните е предоставено на майката. За да й предостави и ползването на семейното жилище въззивният съд е отчел преди всичко интереса на детето, което е родено и отрасло в този дом, има го за свой, създало е своя социална среда с други деца от квартала. По делото няма данни майката да е напуснала трайно семейното жилище и да е придобила свое в същото населено място, където да се устрои при подходящи за детето условия.
При тези данни поставеният като съществен материалноправен въпрос от предмета на спора е разрешен с оглед обстоятелствата на случая, в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ППВС №12/71 г. От първостепенно значение при разрешаване на спора за семейното жилище е интересът на детето, както е приел и ОС – т.5 от р.ІІ на ППВС №12/71 г.. Няма данни майката да е жилищно устроена в същото населено място – гр. Х., с подходящо свое жилище, където да отглежда детето –т.1 от р.ІІ-ри на ППВС №12/71 г.
Приетото от въззивния съд за предоставяне на семейното жилище в хипотезата на чл.107, ал.3 от СК, отм. не е в противоречие с влязлото в сила решение на ВС №1224/93 г., постановено при други факти и правни изводи. В казуса там няма данни за предоставени родителски права за непълнолетни деца, а критерий по чл.107 от СК е била само вината за разстройството на брака, при данни, че невиновната бивша съпруга притежава свое жилище. Решението на ВТАС по гр.д. №559/04 г. не може да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като липсват данни да е влязло в сила.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е обосновано откъм специфичните му предпоставки в изложението на касатора – поставеният материалноправен въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото, при ясната законова разпоредба и дългогодишната подробна константна практика по прилагането й.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №291/09 г. от 17.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: