О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
ГР. София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №370/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. Х. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №340/09 г., с което е отхвърлен искът й срещу Н. Ж. с пр. осн. чл.240 от ЗЗД – за връщане на сумата от 49 000 лв., дадени му в заем от ищцата, според твърденията й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторката:
Материалноправният въпрос: създадени ли са между страните облигационни отношения по договор за заем на пари и процесуалният – за начина на установяването им, по т.1 от изложението към жалбата, са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Договорът за заем е широко застъпен в оборота и подробно разяснен като вид, съдържание – права и задължения,
и начин на установяването им в трайната съдебна практика, следвана и от въззивния съд. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК изисква неяснота или празнина в закона, липса на практика или необходимост от осъвременяването й при нови обществено- икономически условия, а тези предпоставки касаторката не твърди и не обосновава, като се позовава на основанието само със законовата му квалификация.
Не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, с посочване на противоречива практика по процесуалния въпрос за начина на събиране / и обсъждане/ на доказателства за установяване на заемен договор, при дадени пари – договорът е реален, но без да е писмено оформен. Към изложението с допълнителна молба са представени решения на ВКС за следното: по иск с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, счетен за непредявен, като предявеният е за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК, отм. – Р №845/08 г.; по иск с пр. осн. чл.26 от ЗЗД, разгледан на непредявено основание – заобикаляне на закона, при предявено – противоречие със закона по чл.152 от ЗЗД – Р №1208/08 г.; и по иск с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при нередовна искова молба – Р №688/03 г. Тези решения са неотносими към спора и доводите в касационната жалба – в исковата молба, въззивната и касационната жалба ищцата е твърдяла без колебание и противоречие заемни отношения с ответника, каквито са разгледаните от АС и е представила доказателства за установяването им, на които се позовава в т.1 от изложението. Затова допълнително наведеният при представяне на решенията на ВКС във вр. с основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК довод за неправилна квалификация на правния спор, в нарушение задължението на съда да даде вярната квалификация, независимо от предложената му от страната, е извън контекста на жалбата и на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №340/09 г. от 9.10.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: