2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 135
гр. София 06.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3896/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 102 от 21.06.2016г. по гр.д.№ 255/2016г. , потвърждаващо решението на Варненския окръжен съд № 285 от 02.03.2016 г. по гр.д. № 1228 /2015г., с което е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 31 ал.2 ЗС сумата 16 878 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобственото между страните дворно място в [населено място], ул.”Д-р З.” № 1, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1506.429 по КККР с площ от 436 кв.м. за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2015 г. ; 4 165,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за всеки от месеците за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2015 г.; както и законна лихва върху главното вземане , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, в писмения отговор по чл. 287 ГПК, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска по същество, тъй като касаторът не обосновава специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК – не сочи противоречива съдебна практика, а изводите на съда са в съответствие с разясненията на ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, и намира следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС , въззивният съд е приел, че са изпълнени всички изисквания на разпоредбата, в светлината на ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК . Мотивите на съда са, че за първи път въпросът за ползването на процесното дворно място е бил поставен на общото събрание на съсобствениците, проведено на 15.12.2008 г., за което ответникът е получил нотариална покана. Към този момент е имало спор между страните за собствеността на терена, който е разрешен окончателно с решението по гр.д. № 7487/2009 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.02.2015 г.. С него е признато за установено, че ищецът е собственик на 47% ид.ч. от имота. С втора нотариална покана, връчена на ответника на 13.03.2015 г. ищецът отново предявил правата си за ползване на част от имота, съответстваща на дела му в съсобствеността. Съдът е приел за доказано от гласните доказателства, че ответникът [фирма] е ползвал изцяло съсобственото дворно място като паркинг с контролиран от него достъп – изградена бариера и с предоставяне на ключове на служители в съседни офиси.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора в последния раздел от изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси: представлява ли писмено поискване по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС покана до съсобственик за участие в общо събрание на съсобствениците , в текста на която е заявено , че на събранието ще се разрешават въпроси по реда на чл. 32 ЗС , свързани с ползването , стопанисването и управлението на имота, както и изявление, направено устно по време на общо събрание на съсобствениците на един имот и отразено в протокол , който не е подписан от съсобствениците, са от значение за делото, защото са формирали решаващите изводи на съда. Тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, тъй като чл.32 ЗС не посочва какво трябва да е съдържанието на писмената покана. Ето защо е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по иска с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС, както и по обусловения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и за разноските .
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 102 от 21.06.2016г. по гр.д.№ 255/2016г.
Указва на касатора , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 421 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: