Определение №485 от 40079 по ч.пр. дело №425/425 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 485
 
                                               София  23.09.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 425 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. В. А. от гр. П. против въззивно определение № 1* от 28.05.2009г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Окръжен съд Пловдив,с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 25.02.2009г., постановено по гр.д. № 1539/2008г.на Районен съд Пловдив за спиране на производството по делото.
Не се сочи конкретен въпрос,във връзка с който да се преценя наличие на основание за допустимост на подадената частна жалба. От направеното изложение такъв може да бъде изведен и той е свързан с преценка на преюдициалността на производството по чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация и чл.74 ал.2 от същия закон.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Частният жалбоподател е обжалвал определение на Пловдивския районен съд за спиране на производството по гр.д. № 1539/2008г.с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗД/-за присъждане на сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени вреди,формирана като сбор от сумата 420лв.-имуществени вреди и 14 580лв.-неимуществени вреди вследствие на твърдяно дискриминационно отношение от ответника спрямо ищеца,основано на личност, народност,етническа принадлежност и професионална изява,изразяващо се в предприети незаконосъобразни действия по сваляне от фасадата на сградата на ул.”Х”на табела с надпис:”А”. Това производство е спряно до приключване на производството по гр.д. № 247/2008г.на ПРС,което понастоящем не е спорно,че е висящо пред въззивната инстанция и което е образувано въз основа на искане за установяване на така твърдяното нарушение по ЗЗД,за осъждане на ответника да преустанови нарушението,да възстанови положението от преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от извършване на такова.
При така описаните факти- повдигнатият с частната жалба въпрос –за това кой от двата спора / по гр.д. № 1539/2008г. или по гр.д. № 247/2008г.на ПРС/е преюдициален – е от значение за изхода на делото,но той не е решен от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая –основанието за спиране е наличието на друго дело,което е от значение за правилното решаване на спора. Претенцията за обезщетение по чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация подлежи на разглеждане от гражданския съд, когато има твърдение за нарушено равенство в третирането без да е проведено производство пред комисията по раздел първи, глава четвърта от закона. Именно за това- няма как да бъде присъдено обезщетение – преди да бъде установено извършването на твърдяоното нарушение. Следователно спорът по установяване на нарушението във връзка, с който е образувано гр.д. № 247/2008г.на ПРС е преюдициален по отношение на спора за присъждане на обезщетението,във връзка с което е процесното гр.д. № 1539/2008г. по описа на ПРС. Изразеното в частната жалба желание за съединяване на двете дела не може да бъде осъществено,тъй като двете производства се намират в различни фази на производството- по гр.д. № 1539/2008г. не е проведено нито едно редовно заседание пред първата инстанция,а гр.д. № 247/2008г. е приключило пред първата инстанция/ ПРС/.
С оглед на изложеното,тъй като не са налице предпоставките по чл.280 ал.1,във вр.с чл.274 ал.3 от ГПК-подадената частна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Н. В. А. от гр. П. против въззивно определение № 1* от 28.05.2009г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top