Р Е Ш Е Н И Е
№ 890
гр. София, 18.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 17 ноември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1546/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. и И. Х. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №49/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба К. К. я оспорва като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен за процесните пред тази инстанция 10087/22753 ид.ч. от урегулирано дворно място с площ от 863 кв.м. –п.V-1137, от кв.67 на м. „Казичене”, гр. С., предявеният от касаторите срещу ответника иск по чл.108 от ЗС. Прието е, че цялото дворно място е собствено по наследство на Т. В. / майка на ищцата и баба на ответника/. Дворното място e останало нейна собственост и след делбата на построената в него жилищна триетажна сграда по гр.д. №10350/83 г., отделно от създадената с делбата етажна собственост за сградата и без да е обща за етажната собственост част. С договор за продажба от 1988 г. Тр. В. прехвърлила притежаваното от нея дворно място на ответника по иска, и това го легитимира като собственик на мястото и обуславя отхвърлянето на предявения срещу него ревандикационен иск.
Изводите на въззивния съд като краен резултат са законосъобразни: Траянка В. , поч. през 1999 г. сключила брак през 1934 г. с И. С. , поч. през 1981 г. Снабдила се с констативен нот. акт за собственост върху процесното дворно място №85/63 г. на свое име, „по давностно владение и наследство”.
От служебна бележка на л.18 и удостоверение на л.36 от въззивното дело и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че бащата на Тр. В. – С. В. , поч.през 1948 г., притежавал процесното място по наследство от своя баща В, поч. през 1924 г.; приживе го бил определил за зестра на Тр. В. Тя го получила по наследство от баща си и го владяла непрекъснато след смъртта му, като правото си на собственост удостоверила с констативния нот. акт от 1963 г., през време на брака й с Ив. С. Сотир В. имал и други деца – колко и кои са те към откриване на наследството му, по делото обаче няма данни.
Пак през време на брака на Ив. С. и Тр. В. в дворното място била построена триетажна жилищна сграда. След смъртта на И. С. сградата, отделно от мястото, била поделена между наследниците му – преживялата съпруга, която не получила реален дял и трите му дъщери / една от които е ищцата Х/; последните получили по един етаж, а ищцата – и масивния гараж към жилищната сграда /протокол от 2.06.83 г. по гр.д. №10350/83 г. на СРС/.
С договор по нот. акт №130/88 г. Тр. В. продала на внука си – отв. К. цялото дворно място, без сградата. По –късно той построил в него стопанска сграда, ателие и гараж. Противопоставил е на иска права за цялото дв. място по този договор и евентуално – по давност, текла от 1988 г.
При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че собствеността върху дворното място е отделна от тази върху сградата; то в случая не е обща част в ЕС, създадена с делбата на сградата. В този смисъл са и задължителните за въззивния съд указания по прилагане на материалния закон в първото касационно решение по делото. Затова дв. място може да се прехвърля отделно от обектите в сградата.
Във връзка с оспорените права за цялото място на праводателката на ответника Тр. В. , този състав на ВКС принципно споделя довода на касаторите, че имот, придобит по давност през време на брака е СИО. В случая дворното място е наследствено за съпругата Тр. В. от баща й, който го притежавал към смъртта си, видно от записаното на негово име в регистъра на имотите от 1936 г.. След смъртта му Тр. В. и съпругът й завладели дв. място – св. А, С. и П. Г. , при отстъпено им от другите наследници на бащата владение / декларация на Тр. В. от 31.10.97 г./. Съгласно ППВС №8-80 г. при владение на сънаследствен на един от съпрузите имот, този съпруг получава в лична собственост своята наследствена част, а владяната част на сънаследниците от имота се придобива по давност в СИО. В случая обаче няма данни каква е тази част, а тя следва да се установи точно по размер – напр. при двама наследници би била ?, а при шестима – 5/6 ид.ч. Единственият известен и удостоверен по делото с констативния нот. акт от 1963 г. наследник на С. В. е Т. В. Затова при доказателствата по делото следва да се приеме, че тя е получила цялото дв. място в наследство от баща си като лична собственост и го е прехвърлила на ответника с договора за продажба, противопоставен на ищците.
И да беше установена част в СИО, наследена от ищцата след прекратяването й и непрехвърлена на ответника с договора за продажба, той я е придобил по давност – упражнявал е фактическа власт върху цялото дворно място, считайки го за свое от 1988 г., след сключването на договора. Владението по см. на чл.68, ал.1 от ЗС е обективирано в посочените по –горе действия по стопанисване и застрояване на мястото.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр.д. №49/07 г. от 15.01.08 г.
Осъжда Т. Х. Т. и И. И. Х. да заплатят на К. Ф. К. деловодни разноски за тази инстанция от 500 / петстотин/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: