2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 206
гр. София 05.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4580/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. К. С. е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 220 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 270/2016г.
Ответниците В. Д. И. и Е. Д. Е. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
От представеното от адв. Б. с молбата от 21.03.2017г. удостоверение за наследнци изх.№ 46 от 14.03.2017г. , издадено от [община], кметство [населено място], се установява, че Е. Д. Е. е починал на 08.03.2017г. и е оставил за наследник малолетния си син Е. Е. Е., [дата на раждане] При тези данни Е. Д. Е. следва да бъде заличен като страна по делото и на основание чл. 227 ГПК на негово място следва да бъде конституиран наследника му по закон Е. Е. Е. , действащ чрез своята майка и законна представителка Д. А. Ц..
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решението на Пернишкия районен съд № 156 от 24.02.2016 г. по гражданско дело № 04786/2015 год. в частта, с която предявеният иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен до пълния му размер – по 4/12 идеални части за всеки един от ищците и в частта, в която са отхвърлени евентуалните искове с правно основание 87 ал.3 и чл. 55 ал.1 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД и чл.34 ЗЗД и е решил делото по същество като е приел за установено по отношение на П. К. С., че В. Д. И. и Е. Д. Е. са собственици на по 4/12 ид.ч.от следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със застроена площ от 60 кв.м., построена в урегулиран поземлен имот ХІ-1113 по регулационен план на [населено място] , [община] , с площ от 569 кв.м. и П. К. С. е осъдена да предаде владението на тази идеална част на В. Д. И. и Е. Д. Е.. Предявените евентуални искове са оставени без разглеждане.
Въззивният съд е приел, че с договора за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот. акт 138/2014г. Д. Е. Н. е прехвърлил на П. К. С. 4/6 идеални части от жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-1111 по плана на [населено място], Пернишка област, а имотът на прехвърлителя, наследодател на ищците, е ІХ-1113. Двата имота са различни както по номера на парцелите, така и по площ, граници и местонахождение, те дори не са съседни, а се намират на разстояние един от друг като се различават освен по номера си и по местоположение, площ и граници. При тези данни съдът е направил извод, че не се касае за явна фактическа грешка, която да бъде поправена по реда на нотариалното производство , нито може по пътя на тълкуването да се приеме, че е прехвърлен имота, притежаван от Д. Е. Н.. Въззивният съд не е възприел изводите на първата инстанция, че имотът бил достатъчно индивидуализиран съгласно представените към нотариалната преписка писмени доказателства, тъй като те също сочат на различен парцел от този, собственост на наследодателя на ищците.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, които следва да се доуточнят и обобщят така: „ при тълкуване на договор за продажба, сключен с нотариален акт, следва ли да се вземат предвид доказателствата, представени пред нотариуса за изповядване на сделката и да се отчете грешката на техническите органи за индивидуализирането на имота по действащия устройствен план , за да се установи действителната воля на страните по отношение на прехвърления имот”. Въпросът е обуславящ за делото, защото е изведен от решаващите изводи на съда , същевременно е и от значение за точното прилагане на чл. 20 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело, поради което е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
На касатора следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , следва да внесе държавна такса в размер на 32 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Конституира на мястото на починалия първоначален ищец /ответник в касационното производство/ Е. Д. Е. сина му Е. Е. Е., [дата на раждане] , действащ чрез своята майка и законна представителка Д. А. Ц..
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 220 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 270/2016г.
Указва на П. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 32 лв. /тридесет и два лева/.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Председател:
Членове: