О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
ГР. София, 12.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1844/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №410/08 г., с което е уважен за 37 500 лв./ при претендирани 50 000 лв./ предявеният от Д. Б. срещу касатора иск по чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с причинено от ответника ПТП.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 само формално, без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки. В изложението му се съдържат доводи за неправилност на решението по чл.281 от ГПК, които не подлежат на разглеждане в това производство.
Поставените от касатора въпроси по приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и на чл.110 и чл.116 от ЗЗД – във връзка с възражението му за изтекла давност за предявяване на иска са от значение за спора, тъй като обуславят изхода му; не е обосновано обаче и значението им за точното прилагане на закона, чрез установяване съдържанието на установено там правило, както и за развитието на правото, при неяснота или непълнота в закона, липса на практика по прилагането му или остаряла такава, която да се признае за загубила значение и осъвремени. Цитираните в изложението законови разпоредби са ясни, съдържанието им е разкрито чрез дългогодишно прилагане в задължителната и константна съдебна практика.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е отчел всички обстоятелства по случая в изпълнение на указанията на ППВС №4/68 г. – справедливостта като критерий не е абстрактна, а се извежда от тези обстоятелства, които съдът следва да установи и оцени при определяне паричната обезвреда за неимуществени вреди.
Също в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР №5/06 г., въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касатора за погасяване на иска по давност. Ищецът е предявил в давностния срок граждански иск в наказателния процес / завършил с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, без искът да е разгледан там/. В този случай е налице съдебен процес относно вземането , като основание за спиране на погасителната давност по чл.115, б.”ж” от ЗЗД.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №410/08 г. от 10.04.09 г. в частта за уважаване на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: