О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 14.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2393 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 740 от 17.04.2014 год., по в.т.д.№ 263/2014 год., с което е потвърдено решението на Софийски окръжен съд № 442 от 28.10.2013 год., по гр.д.№ 148/2013 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, против Д. Г. И. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД общо за сумата за сумата 34 107.74 лв., ведно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и несъответствие на изградените от въззивния съд правни и фактически изводи с доказателствения материал по делото.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.201 год. се свежда до задължението на продавача по приватизационен договор да оказва съдействие на купувача и в какво се изразява то, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл.64, ал.3 ЗУТ и Наредба № 4 от 14.09.2004 год. на МРРБ?”.
Според изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба, липсата на съдебна практика и отсъствие на регламентация в Наредба № 4/14.09.2004 год. за присъединяване на физически и юридически лица към изградената водопроводна мрежа, относно приватизационните договори и задълженото по тях лице, е достатъчно, за да се приеме, че така формулираният правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, поради отсъствие на самостоятелно депозирано изложение на основанията за достъп до касационен контрол и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед липсата на оказано съдействие от страна на ищеца, като продавач по сключения между страните приватизационен договор № 257-02/ 30. 06.2004 год., изразяващо се в проявено бездействие относно предприемане на дължимите от него необходими действия за изграждане на външни връзки за свързване на приватизирания обект с инфраструктурните мрежи, приложение намира законовото правило на чл.83, ал.2 ЗЗД и независимо от установеното в хода на делото виновно неизпълнение на договорното задължение на купувача Д. Г. И., да въведе в експлоатация приватизирания обект – обществена тоалетна, находяща се в [населено място], район „В.”, обективирано в договорната клауза на т.8.5, последният се освобождава от отговорност за неизпълнението.
Позовавайки се на съотношението на конкуриращите основания – за отговорността на длъжника и за изключване на тази отговорност решаващият състав на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че доколкото между настъпилия вредоносен резултат и поведението на длъжника няма причинна връзка, а той се дължи единствено на кредиторовото бездействие да положи дължимата грижа за отстраняване или ограничаване на вредите чрез предхождаща приватизацията на процесния обект, проверка относно евентуално съществуващите връзки между същия и мрежите за водопровод и канализация, а при необходимост – да съдейства на купувача за тяхното изграждане, то последният не дължи обезщетение за обезвреда, съобразно уговорената в чл.12 от приватизационния договор компенсаторна неустойка.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, като релевантен за изхода на делото, обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация.
Основателно е и позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По така формулирания правен въпрос не е формирана практика на касационната инстанция, а регламентацията в Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /ДВ бр. 88/ 2004 год./ относно задълженото да поиска присъединяване на съоръжение, предназначено за обществено ползване, но предмет на осъществена приватизационна продажба, лице, не е достатъчно ясна, поради което се налага тълкуването и, вкл. с оглед общото правило на чл. 64, ал.3 ЗУТ .
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 740 от 17.04.2014 год., по в.т.д.№ 263/2014 год..
УКАЗВА на касатора Столична община в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 695.10 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и десет стотинки/ , съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на държавна такса в указания по- горе срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: