3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 659
С., 03.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 507/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 203 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 246/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което изцяло е отменено решение № 117 от 05.01.2010 г. по т.д.№ 292/2009 г. на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от [фирма] иск по чл.269 ДОПК, като е признато за установено по отношение на ответниците НАП, [фирма] и НОИ, че ищецът е собственик на подробно индивидуализиран недвижим имот в [населено място], върху който е насочено принудително изпълнение за публични задължения на [фирма].
В касационната жалба са въведини доводи за недопустимост на въззивното решение, обосновани с недопустимостта на предявения иск. В тази връзка касаторът поддържа, че ищецът, който основава правото си на собственост върху процесния имот на сключен с длъжника по изпълнителното дело договор по чл.15 ТЗ, не е процесуалноправно легитимиран да провежда иска с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК. Развити са съображения, че като купувач на предприятието ищецът е солидарно задължен за публичните задължения на отчуждителя му, поради което няма качеството на трето, засегнато от изпълнението лице. Въведени са и доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Според касатора въпросът за активната процесуална легитимация на солидарния длъжник за провеждане на иска с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК е от значение за допустимостта на обжалваното решение и е разрешен в противоречие с Решение № 1417 от 25.10.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 625/2000 г., V г.о. Поддържа като обуславящ за изхода на делото и въпросът за материалноправната легитимация на ищеца, който счита, че е разрешен в противоречие с Решение № 87 от 16.10.2009 г. на ВтАС по в.гр.д.№ 461/2009 г., с което е прието, че след като продавачът е продължил да развива дейността си като търговец, то сключеният по реда на чл.15 ТЗ договор не е породил действие.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Останалите ответници по касация не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от [фирма] иск по чл.269 ДОПК, който е извел правото си на собственост върху засегнатия от принудителното изпълнение недвижим имот от псключения с длъжника по изпълнителното дело договор по чл.15 ТЗ, включен като елемент в прехвърленото му предприятие.
Съдилищата са приели, че искът е допустим, а въззивният съд, че същият е и основателен. С обжалваното решение е прието, че имотът, върху който е наложена възбрана по образуваното от НОИ изп.д.№ 23687/2001 г. по описа на РД на АДВ [населено място], не е идентичен с имота, изнесен на публична продан за публични задължения на ответника [фирма], придобит от ищеца по силата на договора по чл.15 ТЗ.
Настоящият състав намира, че поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице. Решението, цитирано във връзка с процесуалноправния въпрос, касае вътрешните отношения между солидарните длъжници, които в разгледания с него случай са именно страните по договор по чл.15 ТЗ в контекста на задълженията им към кредиторите на прехвърленото предприятие. Посочено е, че възникналата по силата на закона солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя не изключва вътрешна уговорка за поемане на изпълнението (заместване в дълг), която представлява именно допустимото от закона „друго” във вътрешните отношения между солидарните длъжници.
Настоящият състав намира, че с оглед доводите за недопустимост на въззивния акт, както и съобразно служебното задължение на съда да следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение дори и извън поставените от касатора правни въпроси – т. 1 ТР1-2010 ОСГКТК, въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за активната процесуална легитимация на купувача на търговското предприятие на длъжник на публичноправни задължения да провежда иск по чл.269, ал.1 ДОПК по отношение на имоти, които по силата на договора по чл.15 ТЗ са включени в прехвърленото му предприятие. Поради липсата на съдебна практика на ВКС по този въпрос, налице е основанието за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 246/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: