О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
ГР. София, 16.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1087/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. К. , Н. К. и С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр.д. №770/08 г. С решението са отхвърлени исковете им, като наследници на първоначалния ищец П. К. срещу Й. Ефтимова, Б. Т. и Е. Т. , като наследници на първоначалния ответник И. Ефтимов и С. за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на първоначалния ищец Пл. К. при причинено от отв. Ефтимов на 15.01.96 г. ПТП, със сумата 30 000 лв., претендирана срещу ответниците солидарно на осн. чл.45 и 49 от ЗЗД. Отхвърлени са и исковете на касаторите по чл.49 от ЗЗД срещу отв. М. „Св. Мина” Е. , Пловдив за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на първоначалния ищец с некомпетентно лечение на травмата / фрактура на 1,2 и 3-ти шийни прешлени/, получена при посоченото ПТП, със сумата 20 000 лв..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване – касаторите се позовават на т.3 /материалноправният въпрос за наличието на пряка причинна връзка между П травматичното увреждане, за което се претендира обезвредата е от значение за точното прилагане на закона по деликтния иск, но е разрешен в противоречие с трайната и установена практика на ВКС, изискваща обсъждане на всички относими доказателства/.
Въззивният съд е отхвърлил предявените искове срещу наследниците на Ив. Ефтимов, като пряк причинител на ПТП и С. , като възложител на работата му, по чл.45 и 49 от ЗЗД, като е приел, че не се установява пряка причинна връзка между произшествието и констатираното година и половина по –късно – през 08.97 г., тежко травматично увреждане на шийните прешлени на ищеца. Веднага след произшествието ищецът Пл. К. бил във видимо добро състояние и няма категорични данни / извън неподкрепените с медицинска документация показания на майка му св. К/ да е потърсил лекарска помощ. Травматично увреждане на шийните прешлени не е констатирано в по-близките до ПТП моменти – при рентгенова снимка на 1.04.96 г., която според същата свидетелка е консултирана с лекар, при болничното лечение на ищеца през м.08.-09.96 г., когато болният не е заявил оплаквания от болки в шийната част на гръбнака и при прегледите през м.02 и 03. 97 г., когато по повод болки в кръста и десния крак е лекуван от дископатия. Автотехническата експертиза е посочила, че при ПТП ищецът с колата си е претърпял слаб удар в други МПС, при който е практически невъзможно да се получи камшично счупване на прешлени, според медицинската експертиза; тройните медицински експертизи пред въззивния съд сочат още, че счупването на шийни прешлени причинява много силна, до нетърпимост, болка с ограничение на движението/ болният обикновено държи главата си, като да я носи/, поради което първите оплаквания не могат да са повече от година след счупването. Според експертите и от двете тройни медицински експертизи пред АС няма данни увреждането на шийни прешлени да е от ПТП, а се свързва със заболяванията на ищеца от остеопороза и полиартрит, което обяснява дългия безсимтомен период, както и с независима и отдалечена от ПТП травма, която обяснява множеството фрактури, констатирани впоследствие. Придприетото след оплакванията и потърсената медицинска помощ при третия ответник лечение на ищеца е адекватно на състоянието му и със съвременни методи. В медицинската документация и експертизи няма данни в подкрепа на твърденията на ищеца за лекарска небрежност, довела до късно диагностициране на заболяването му и тежко увреждане на здравето му.
Решението на АС е постановено в съответствие с константната практика на ВКС по исковете за отговорност от непозволено увреждане – вината на ответника се презумира, но не и причинната връзка между деянието му /чиято неправомерност за настъпилото ПТП е установена в случая/ и увреждането Тя следва да се установи по несъмнен начин – в този смисъл са и представените към жалбата Р №2/64 г., 3382/78 г.,710/85 г. и 124/60 г. на ВС.. По делото такова установяване не е проведено – данните / тройните експертизи и св. – очевидци на ПТП/ сочат, че процесната травма – по вид и механизъм, не може да е получена при ПТП на 15.01.96 г. Посочени са други възможни причини за нея, които са извън предмета на процесния деликт. Няма данни травмата да е късно диагностицирана и зле лекувана по вина на дл. лица на третия ответник – след откриването й, тя е лекувана по съвременните стандарти, видно от заключението на вещите лица. Противоречивите данни за произхода и механизма на травмата в събраните пред двете инстанции по съществото на спора доказателства са анализирани от въззивния съд поотделно и съвкупно, както изисква чл.188 от ГПК. Въз основа на тях е формирана обоснована, по смисъла на закона и практиката по прилагането му, отразена и в останалите приложени към жалбата решения, преценка за недоказването и оттам – за неоснователността на исковете.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №770/08 г. от 7.10.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: