О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 07.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.03.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2665 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1354 от 28.06.2016 г., по в.т.д.№ 3717/2015 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 481 от 17.03.2015 г., по т.д.№ 203/2014 г. за отхвърляне, като неоснователни, предявените срещу [фирма]/н/, [фирма], Д. С. К., действаща като синдик на [фирма]/н/, Л. И. Д. и Б. П. Д. пасивно субективно и обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност, респ. нищожност, поради противоречие със закона, при евентуално заобикаляне на закона и на добрите нрави, на договор за покупко – продажба от 20. 12. 2013 г., сключен между продавача [фирма]/н/, представлявано от синдика Д. С. К. и купувача [фирма], обективиран в нотариален акт № 49,т.ІІ, рег.№ 12654, дело 223/ 20. 12. 2013 г. на нотариус М. Ш., с рег.№ 042 на НК, вписан в СВ в София с вх. рег.№ 66218 /2013 г., акт № 14, том.СLХІІІ, дело № 52283 / 13, в частта относно следните недвижими имоти:1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.282, находящ се в [населено място], [община], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица],№ 152,вх.”в”,ет.2, ап.№ С2, намиращ се в сграда № 1, с посочена площ от 83.89 кв.м., а съгласно приложената схема – с 83.90 кв.м., състоящ се по одобрен архитектурен проект, от антре, дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, коридор и две тераси, заедно с прилежащите части : мазе № 1, с площ от 7.10 кв.м. и заедно с 4.4248% ид.ч. от общите части на секция „С”, вх.”В4 на сградата, без сутерена, представляващи 22.83 кв.м. и заедно с 4.4248 ид.ч. от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена и 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391, находящ се в [населено място], [община],с административен адрес – [населено място],[жк], [улица], вх.”Г”/F, съгласно скица/етаж І ателие F4 представляващ ателие, находящо се в сграда №1, с посочена в документа площ от 81.90 кв.м., състоящ се , съгласно одобрен архитектурен проект от антре, приемна с кухненски бокс, два кабинета и две бани с тоалетни,, заедно с принадлежащите му 4.0731% ид.ч. от общите части на н секция F, без сутерена, представляващ 10.72 кв.м., заедно с 4.0731% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за недопустимост, който порок- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с конституиране синдика на [фирма]/н/, като страна в процеса, в процесуалното му качеството на ответник, вместо като съищец, каквото е изискването на чл.694, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.646, ал.1, т.3 ТЗ. Доводите на касатора са, че независимо от посочване в исковата молба на синдика на несъстоятелния длъжник – продавач, като ответник по предявените искове, съдът след дадената правна квалификация на спорното право по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, е бил служебно задължен да конституира последния като съищец и да прекрати образуваното по отношение на него, като ответник, произвоство по делото, предвид произтичащото от чл.694, ал.3 ТЗ задължително необходимо другарство между ищеца и синдика в разглежданата хипотеза – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.
При условията на евентуалност жалбоподателят въвежда и оплакване за неправилност на въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното му възражение е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в хипотезата на чл. 718, ал.1 ТЗ законодателят е дал възможност на синдика сам да определи пазарната цена на продаваното имущество, изразявайки становище, че възприетото тълкуване не съответства на действителния смисъл на сочената разпоредба. Изразено е и несъгласие с извършената от Софийски апелативен съд преценка на събраните по делото доказателства – заключението на изслушаната съдебно –техническа експертиза в частта относно вида и характера на констатираните недостатъци в процесните имоти към момента на продажбата им и показанията на разпитания свидетел, необосновано несъобразена, според твърденията на страната, с изискването на чл.172 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с недопустимост на въззивния съдебен акт, поради неконституиране синдика на [фирма]/н/, като съищец по предявения иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, наред с кредитора БАНКА П. БЪЛГАРИЯ”АД и отсъствие на процесуална възможност в разглежданата хипотеза несъстоятелния длъжник, като ответник, да се представлява от синдика.
При условията на евентуалност се позовава и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право,които групирани се свеждат: 1. до приложението на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото и да изложи мотиви защо ги отхвърля, когато счита, че същите са неоснователни; 2. до критериите за определяне началната продажната цена по чл.718, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.717ж ТЗ, респ. до наличие на законова възможност, синдикът сам да извърши оценка и да определи цената при пряко договаряне по чл.718 ТЗ, когато за това отсъства изрично овластяване от Събранието на кредиторите и въведени условия от съда по несъстоятелността и 3. за качеството, в което синдикът действа при продажбата по чл.718, ал.1, във вр. с ал.5 ТЗ – като представител, или като процесуален субституент на длъжника.
Като израз на поддържаното противоречие по поставените процесуалноправни въпроси е цитирана формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, обективирана в решения: № 411 от 27.10.2011 г., по гр.д.№1857/2010 г. на ІV г.о.; № 217 от 09.06.2011 г., по гр.д.№ 761 /2010 г. на ІV г.о.; № 388 от 17.10.2011 г., по гр.д.№ 1975/2010 г. на ІV г.о.; № 164 от 04.06.2014 г. , по гр.д.№ 196/2014 г. на ІІІ г.о. и др.
Алтернативно поддържания, наред със селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 2, е аргументиран с различно възприетото разрешение в определение № 742 от 16.03.3015 г. , по т.д.№ 4911 / 2014 г. на САпС, а по отношение на въпрос № 3 – в решение № 833 от 08.11.2010 г., по гр.д.№ 2620/2009г. на САпС – влязло в сила /определение на ВКС № 750 от 11.07.2011 г., по т.д.№ 325/2011 г. на ІІ г.о./ и в определение на ВКС по чл.288 ГПК № 109 от 28.01.2015 г., по т.д.№ 6958/2014 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност е вързали и срещу основателността въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Ответниците по касационната жалба Б. и Л. Д. не заявяват становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът Д. С. К., действаща като синдик на [фирма]/н/, счита искането за достъп до касация за основателно по съображения, изложени в депозирания писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сделката, предмет на предявения иск по чл.646, ал.1,т.3 ТЗ, във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД – продажба по чл.718 ТЗ на описани в исковата молба недвижими имоти, не е недействителна, поради липса на доказателства за осъществяване елементите от отделните фактически състави на чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид наведените от ищеца твърдения за нарушение на закона, на неговото заобикаляне и на нарушаване на добрите нрави. Изложени са съображения, че за разлика от продажбата чрез явен и таен търг, при такава по чл.718, ал.1 ТЗ, законодателят е предвидил само предварителен контрол, който в случая е осъществен от съда по несъстоятелността, дал разрешение за същата, поради което след получаването му синдикът се явява оправомощен, при отсъствие на определени от Събранието на кредиторите или от съда по несъстоятелността условия за извършването и, да определи сам цената на вещта, респ. на продаваното право. Позовавайки се на установения с чл.485 и сл. ГПК ред за определяне началната цена от съдебния изпълнител, приложим по силата на препращането от чл.718, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.718ж ТЗ и в хипотезата на продажба чрез пряко договаряне, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че синдикът не е длъжен по закон, въпреки създадената от законодателя възможност, да конкретизира цената на продаваното имущество чрез вещи лица. Следователно определяне на продажната цена в хипотезата на чл. 718, ал.1 ТЗ – последна възможност за осребряване имуществото на длъжника, директно от синдика, не е в нарушение на императивна правна норма, щом нито ГПК предвижда изрично такова задължение за съдебния изпълнител, нито ТЗ – за синдика. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е посочен самият ориентировъчен характер на оценката от лицензиран оценител, направена в производството по несъстоятелност на длъжника, както и липса на въведен от законодателя срок валидността и. Нещо повече, според въззивната инстанция, именно правилото на чл. 677,ал.4 ТЗ, на което ищецът се позовава, позволява да се изгради правен извод, че макар Събранието на кредиторите да е овластено от закона е да определи минималната продажна цена на съответното имущество в хипотезата на чл.718 ТЗ, това му правомощие само по себе си не изключва определянето и от синдика, когато то не е реализирано от неговия носител. Одобряване на цената, на която ще се извършват преговорите и на която ще се продаде имота в сочената хипотеза, е и извън задълженията на съда по несъстоятелността, което е допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, че синдикът е оправомощен да определи същата самостоятелно, вкл. да не извърши ново оценяване. Затова и при наличие на данни за надлежно проведени продажби чрез търг по реда на чл.717 ГПК, които по съответния ред са обявени за неосъществени, разрешената продажба чрез преговори на цена 50% от оценката на процесните имоти, дадена в производството по несъстоятелност, а впоследствие и на 25 % от последната, предвид констатираните недостатъци в същите, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е в съгласие със закона и с целта на това универсално принудително производство във фазата на осребряване на длъжниковото имущество, което изключва и основателността на предявения иск за прогласяване на нищожността и поради противоречие със закона. По отношение изложените доводи за несъответствие на атакуваната продажба с разпоредбата на чл.718, ал.5 ТЗ, въззивната инстанция е счела, че заявени едва с писмените бележки на ищеца, депозирани пред СГС, те не подлежат на обсъждане, поради настъпила с подаване на допълнителната искова молба преклузия за същите. Подробни съображения са изложени и във вр. с приетото отсъствие на установен в хода на делото забранен от закона резултат, който процесната сделка да е целяла, вкл. с оглед изпълненото чрез нея решение на Събранието на кредиторите – обстоятелство изключващо сключването и да е при заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. Позовавайки се на даденото в задължителната съдебна практика тълкуване на понятието „добри нрави” и на договорената с [фирма] обща покупна цена за 10-те имота на несъстоятелния длъжник, обективирана в сключен с последния предварителен договор за продажба, Софийски апелативен съд е отрекъл да е налице и нищожност на процесната сделка, поради нарушаване на добрите нрави, обусловена от неравностойност на разменените престации, доколкото безспорното отклонение от експертната оценка за пазарната стойност на конкретните продадени имоти и от данъчната им оценка към датата на прехвърляне на собствеността на същите на дружеството- купувач се явява ирелевантна, предвид изяснените по- горе правомощия на синдика.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос № 2, като включващ се в предмета на спора и обусловил крайния правен резултат по делото, обосновава общото главно основание за достъп до касация.
Основателно по отношение на същия, предвид аргументите въведени от касатора и отсъствие на съдебна практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, е и поддържания алтернативно селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси, макар и важни не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от тях – въведен с оглед становище на страната за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушение при преценка на доказателствения материал по делото, е извън решаващите мотиви на въззивното решение, поради което с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид липсата на идентичност между основанията за касация по чл.281, т.3 ГПК и предпоставките за достъп до касационен контрол.
Въпрос № 3 е хипотетично поставен, доколкото въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което не отговаря на критериите за обуславящия му характер за изхода на делото, разяснени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае за твърдяната вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, то според задължителните постановки в т.1 на горецитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция всякога е длъжна да допусне до касационен контрол обжалвания съдебен акт, дори и без конкретно формулиран правен въпрос, но само ако съществува вероятност последният да е недопустим, като преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. Такава вероятност за недопустимост на атакуваното въззивно решение в случая не е налице. Безспорно е, че синдикът на [фирма]/н/, е конституиран като страна в процеса и е взел участие в същия. Дали това му участие е следвало да бъде реализирано в процесуалното му качество на съищец, наред с ищеца – кредитор, а не на ответник, е въпрос, относим към процесуална законосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт, а не на неговата допустимост.
С оглед изложеното на касатора следва да бъде указано да внесе допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1012 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при определена от съда цена на исковете по чл.68, ал.1, т.4, във вр. с т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1354 от 28.06.2016 г., по в.т.д.№ 3717/2015 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС д.т. за касационното производство в размер на сумата 1012 лв. /хиляда и дванадесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата на МП, като в рамките на същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на така дадените му указания в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на указаната държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: