О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.02.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2317 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Е. Ф. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1524 от 15.07.2016 г., по гр.д.№ 894/2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 04.01.2016 г., по гр.д.№ 20014/14 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ЗД [фирма], [населено място] при условията на обективно кумулативно съединени иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 35 000 лв. и разноски, съобразно уважената част на иска.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД, чл.52 ЗЗД – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото в размер от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е справедлив паричен еквивалент на понесените от увреденото лице, в резултат на процесното пътно- транспортно произшествие, морални болки и страдания, както и срещу наличие на осъществени от последното действия, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, за да намери приложение законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.52 ЗЗД:
1.” Може ли изводът на съде за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?”; 2.” Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/68 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер обезщетението по справедливост ?” и 3. „Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/68 г. критерии и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди , причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”
Като израз на поддържаното противоречие по първия от поставените въпроси са цитирани решения по чл.290 и сл. ГПК на ВКС: № 54 от 22.05.2012 г., по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о.; № 50/27.07.2015 г., по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о.; № 98 от 24.06.2013 г., по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т.д.№ 93|/2010г. на ІІ т.о., а по останалите два въпроса, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД: ППВС № 4/68 г.; решение № 99 от 08.10.2013 г., по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 158 от 28.12.2011г., по т.д.№ 157/2011 г. на І т.о.; решение №66 от 03.07.2012 г., по т.д.№619/2011 г. на ІІ т.о. и решение № 83 от 06.07.2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на въведените селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност е оспорил и основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за достъп до касация.
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че в случая, с оглед младата възраст на пострадалата – 17 г. към датата на непозволеното увреждане, понесените от нея болки и страдания, продължителността на лечението и прогнозите за пълно отзвучаване на травматичните и увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП от 30.06.2014 г. на кръстовище в [населено място] справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение, като паричен еквивалент за неимуществените и вреди, е сумата от 30 000 лв..Позовавайки се на механизма на настъпилия пътен инцидент, изяснен от анализа на събраните гласни доказателства и заключението на изслушаната автотехническа експертиза решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата. В съответствие с възприетото наличие на предпоставките на чл. 51, ал.2 ЗЗД и определената степен от 1/3 на съпричиняване на вредата решаващата инстанция е редуцирала обезщетението за неимуществени вреди до размера на сумата 20 000 лева. Съображенията, довели до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД са, че макар пешеходката да е предприела пресичане в зоната на мислена проекция на тротоара/ §6, т.54 от ДР на ЗДвП/, предвид нерегулираното от пътни знаци кръстовище, на което пътният инцидент е възникнал, то доколкото последното не е след формиране на категоричното и убеждение, че преминаването няма да застраши както нея самата, така и останалите участници в движението, това и поведение е рисково и обективно създаващо предпоставки за настъпване на увреждането.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените материалноправни въпроси, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, обосновава общата предпоставка за достъп до касация, тъй като е формирал правната воля на въззивния съд за частичното отхвърляне на предявения иск.
Доказано по отношение на същия е и въведеното от касатора допълнителното селективно основание, по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право от въззивната инстанция е в несъответствие с формираната задължителна практика на касационната инстанция, част от която цитирана от касатора и споделяща се напълно от настоящия съдебен състав. Същата е в см., че за да е налице съпричиняване на вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалото лице трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат , създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действало или бездействало виновно. Следователно релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен, а не хипотетичен и предполагаем, обективен принос на увредения, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат и той трябва да е изразен в извършването на определени действия или въздържането от такива.
Останалите формулирани от жалбоподателя правни въпроси попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, но даденото от въззивния съд разрешение на същите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД е в пълно съгласие със задължителна за съдилищата в страната съдебна практика. Поради това и позоваването на допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, отношение на същите е неоснователно. Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо при съществуването на задължителна практика на ВКС- т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно процесуалното правило на чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът не дължи заплащане на държавна такса, поради което делото следва да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1524 от 15.07.2016 г.,постановено по гр. д. № 894/2016 г., по описа на с.с..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: