О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
ГР. София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18 май през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №332/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. Г. срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №416/09 г., с което е уважен предявеният от Г. З. срещу касатора установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК като е прието, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 000 лв. – главница по договор за заем от 12.04.06 г. и лихва за забава 2 833 лв. от падежа на задължението до завеждане на иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК- касаторът се позовава на т.2 и 3. Не сочи конкретни материално и процесуалноправни въпроси от предмета на спора, които да са решени в противоречие с практиката на гражданските съдилища без задължителен характер, приложена по делото. Дори да се приеме, че от изложението може да се извлече въпросът установен ли е по делото заемният договор за парична сума, като реален – с даване и получаване на сумата, той не е решен в противоречие с представените вл. в сила съдебни решения. В случая сключването на договора за заем на пари е удостоверено в разписка от 12.04.06 г. /като даване на сума от ищеца на ответника, със задължение на последния да я върне до 12.05.06 г. – р №517/07 г. на ВКС/ и признато в писмения отговор на ответника / на л.11 от делото на РС/, който без да оспорва получаването на сумата, е противопоставил на иска твърдения за погасяване на дълга с плащане – Р №37/69 г. на ОСГК, №875/06 г. на ВКС. Не е установил това по делото и затова искът е уважен.
Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпроси сочат на необоснованост на решението, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и нарушаване на материалния закон – оплаквания по чл.281 от ГПК, които съдът не разглежда в това производство. Не е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона с изясняване съдържанието на правна норма – сочените процесуални норми, изискващи обсъждане на всички доказателства при постановяване на решението, мотивирането му и преценка на признатите от страните факти по чл.175 от ГПК са отдавна изяснени в правоприлагането. Преклузията по чл.133 от ГПК, на която се е позовал въззивният съд по направеното по-късно възражение за нищожност на договора за заем като привиден, също е широко застъпена в практиката понастоящем. Касаторът, като ответник по иска е подал писмен отговор, с който е могъл, но не е възразил за нищожността на договора своевременно – чл.131, ал.2 от ГПК, и не може да направи възражението пред въззивния съд, на осн. чл.266, ал.1 от ГПК. Материалноправната норма на чл.240 от ЗЗД също е с ясно съдържание. Заемът за потребление е реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължава да му ги върне. Такива са твърдяните по делото и установени от въззивния съд отношения на страните – липсват твърдения и данни за други и за банково плащане, а че сумата е получена от ответника личи от поетото от него срещу даването й, удостоверено в разписката, задължение за връщане и от твърденията му, че е погасил дълга с плащане, изложени в процеса.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №416/09 г. от 20.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: