Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София, 29.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отделение, в публичното заседание на 19 януари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1958/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. П. и на П. Ш. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №3506/04 г. в различни негови части.
Ищцата по първоначалния иск с пр. осн. чл.108 от ЗС В. П. обжалва въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен с оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, и искане за отмяната му.
Главно встъпилият в образувания с първоначалния иск процес П. Ш. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен установителният му иск за собственост за част от процесния недвижим имот с оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, и искане за отмяната му.
Ответниците по жалби Г. К. и Л. К. и Е. Х. и В. Х. оспорват жалбите като неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
ВКС на РБ, като ги разгледа по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с тях касационни основания:
Въззивният съд е отхвърлил първоначалния ревандикационен иск, предявен от касаторката П. срещу ответниците – за установяване възстановената й на осн. ЗВСОНИ собственост върху наследствен недвижим имот –парцел **** от кв. 304/ стар 303/, с площ от 860 кв.м. по плана на гр. С., м. „Ботевградско шосе – рампа” и предаване владението му. Приел е, че ищцата не е установила несъмнено идентичността на притежавания от наследодателя й Ст. Н. имот, закупен през 1918 г., с процесния, отписан от актовите книги за държавна собственост, като възстановен по ЗВСОНИ и предаден й с протокол за въвод от 6.06.96 г. на СО, р-н „Подуяне”. Отхвърлил е като недоказан и установителния иск на главновстъпилия срещу страните по първоначалния ищец, като е приел, че той не е установил да е собственик на част от процесния имот по наследство, делба и договор за уреждане на сметки и отношения по регулация, според твърдяното в исковата му молба.
Жалбата на ищцата П е основателна: въззивният съд е счел иска за недоказан само въз основа на констатацията на в.л., че не установява пълна идентичност на процесния със закупения от Ст. Н. имот, поради липсата на стария регулационен план, по който са описани в нотариалните актове от 1918 г. съседните имоти на наследодателя на ищцата и праводателите на ответниците Б. В нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК не са обсъдени всички доказателства по делото, относими към идентичността и възстановяването на имота:
актовете за държавна собственост от 1993 г. на л.48 и 49 от делото на ГС, от които се установява, че възстановеният на ищцата имот е отчужден от наследодателя й Ст. Н. през 1947 г по ЗОГПНС, предоставен е на ДП „Вторични суровини” и не е застроен;
показанията на св. Х, че преди ответниците имотът е владян от ДП„Вторични суровини”, представеният за същото от ответниците изпълнителен лист срещу предприятието – л.59, както и заключението на в.л.за имота на „Вторични суровини” на л.60 от делото на ГС;
данните в писмо на СО, ДАГ № 07-150/ 18.12.01 г. за местоположението на имота на Ст. Н. , които кореспондират с констатациите на в.л. от 21.03.07 г., т.6 / на л.72/;
данните в трите заключения на техническата експертиза, основана и на плана от 1947 г., т.е. към одържавяването на имота от Н. , както и за границите на имота, проследени по представените нотариални актове, на които се позовава касаторката, с оглед установяване местоположението на имота на Н. спрямо съседния на Б. .
Това налага отмяна на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.108 от ЗС като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и връщане делото на ГС за ново разглеждане на спора с обсъждане на всички доказателства, относими към установяване идентичността на имота и възстановяването му според твърдяното от ищцата и посоченото по –горе.
Жалбата на главно встъпилия П. Ш. е неоснователна: Предявил е иск срещу страните по първоначалния, за да установи правото си на собственост върху част от процесния имот – 305 кв.м., основано според посоченото в исковата му молба на наследство, делба и писмен договор от 1969 г. за уреждане сметки и отношения при придаване на имота му към друг / на Б. /, по регулация.. Едва пред въззивния съд се е позовал и на придобивна давност. Това основание поддържа и като касатор и развива оплаквания за необсъждането му от ГС. Въззивният съд е отказал да разгледа иска на касатора и на това основание, поради несвоевременното му въвеждане в процеса, съобразно указанията в т.9 от ТР №1/01 г., а го е разгледал и отхвърлил само на първоначално заявените, срещу което жалбата не съдържа оплаквания. Решението в тази част е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила; претенцията за собственост на късно заявеното в процеса и затова – неразгледано основание, касаторът може да предяви отделно.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3506/04 г. от 14.11.07 г. в частта по първоначалния иск с пр. осн. чл.108 от ЗС и ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение по установителния иск за собственост на главновстъпилия в процеса ищец П. Ш.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: