О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София 01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 456 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от К. К. П. ,Павлинка В. П. ,Валерия В. К. и Ц. В. К. от с. Ч.,Плевенска област -чрез процесуалния им представител-адвокат Л. против решение № 313 от 04.12.2008г.по в.гр.д. № 442 по описа за 2008г. на Великотърновски апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 298 от 22.05.2002г. по гр.д. № 450/2001г.на Окръжен съд Плевен в частта,в която е отхвърлен първоначално предявения иск от Ц. Г. М.,В. К. П. и К. К. П. против”Плевенски цимент”ЕА. Плевен/понастоящем”Холсим България”ЕА. с. Б. извор Врачанска област/за присъждане на обезщетение на основание чл.200 от КТ за причинени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им К. П. М. ,обезсилено е решението в частта,в която е отхвърлен иска за присъждане на сумата от 300лв. обезщетение за причинени имуществени вреди по погребението и в тази част производството е прекратено и са присъдени направените по делото разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без да сочи съществен процесуално правен или материално правен въпрос,за който да твърди,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такъв въпрос не може да се извлече и от изложението в подадената касационна жалба,защото в нея се съдържат само доводи за неправилност на постановения въззивен акт.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,която оспорва и допустимостта,и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК следва да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- липсата на поставен въпрос изключва възможността за подобна преценка.
Изложените доводи за неправилност на възивното решение не следва да бъдат коментирани,тъй като неправилността не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма. Такава преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК,тъй като с приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба.
Ако от изложението на касационната жалба се счете,че поставеният въпрос , с който се цели допускане на втора касация е свързан с наличието на предпоставките на чл.200 от КТ и по-специално –дали установеното през 1978г.професионално заболяване на наследодателя на ищците е довело до смъртта му през 1997г., то решаването на този въпрос не е свързан с предпоставката за допустимост на която касаторите се позовават по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това е така,защото по делото е било установено от назначени общо четири експертизи,че не може да се приеме с категоричност,че посочената в акт за смърт причина за смъртта”сърдечна недостатъчност” е в причинна връзка с констатираното преди повече от 18 години професионално заболяване.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване, поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313 от 04.12.2008г.по в.гр.д. № 442 по описа за 2008г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.