О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№572 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2244 от 02.11.2017 г. по т.д.№3985/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3390 от 17.05.2017 г. по гр.д.№19567/2014 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено съществуването на изискуеми вземания на ищеца към ответника за сумата от 422 789.88 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане – просрочена главница, представляваща незаплатена цена по договор за изпълнение на СМР от 02.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите и за сумата от 27 229.19 лв. – лихва за периода 12.12.2013 – 31.07.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№41858/2014 г. на СРС.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Със заявление от 31.07.2014 г., [фирма] е поискало от СРС издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК срещу [фирма] за заплащане на сумата от 422 789.88 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане – просрочена главница, представляваща незаплатена цена по договор за изпълнение на СМР с нотариална заверка на подписите от 02.09.2013 г. и за сумата от 27 229.19 лв. – лихва за периода 12.12.2013 – 31.07.2014 г.
След издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№41858/2014 г. на СРС и постъпване на възражение по чл.414 от ГПК от ответното дружество, е образувано гр.д.№19567/2014 г. на СГС, по което предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по договора с нотариална заверка на подписите, за които е издадена заповед за изпълнение, е отхвърлен, поради възприето от първоинстанционния съд становище, че ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията си по процесния договор за СМР с нотариална заверка на подписите и приемане на изработеното от страна на ответника.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е приел, че в исковата молба, с която е предявен иска по чл.422 от ГПК, ищецът е направил изрично изявление, че източник на задължението в производството по чл.417 от ГПК е Сметка 22, но тъй като тази сметка е без дата, без нотариална заверка на подписите, без обвързване с договора от 02.09.2013 г., е изключен извод, че същата е годно основание за издаване на заповед за изпълнение, относно съдържащите се в нея задължения за плащане на парични суми, поради което по делото не се установява и наличие на вземане, основано на договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за плащане на заявените в заповедното производство парични суми, като е безпредметно обсъждането на доводите на страните за наличието на облигационни обвързаности, за които няма пречка да бъдат претендирани по правилата на общия исков процес.
Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение – т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, предвид липсата на произнасяне на въззивния съд по предмета на предявения иск по чл.422 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2244 от 02.11.2017 г. по т.д.№3985/2017 г. на САС.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9000.40 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.