Определение №622 от по гр. дело №538/538 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 622
 
                                               София,  17.06.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 538 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. К. Т. от с. Д.,чрез процесуалните му представители-адвокатите Н. и К. против решение № 371 от 05.12.2008г.по в.гр.д. № 708 по описа за 2008г. на Пернишки окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 909 от 16.05.2008г., постановено по гр.д. № 497/2006г.на Пернишки районен съд,с което е унищожен на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД сключения на 12.05.2003г.договор между В. Д. П. и Д. К. Т. с н.а. № 3 т.ІІ рег. № 1* д. № 177 /2003г. и са присъдени направените по делото разноски.
Като основание за допустимост сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,като поставеният съществен материалноправен въпрос е относно значението на собствеността върху процесния имот за приложимостта на разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД и по-специално допустимо ли е да бъде обявен за унищожен договор по отношение на съсобствен имот,когато е сключен от лице,което към момента на подписването му не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивния съд е приел,че волеизявлението на ищцата за сключване на сделката е било опорочено,защото в резултат на влошаване на здравословното й състояние към този момент- 12.05.2003г./с оглед заболяването й от шизофренна психоза/,тя не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Това състояние на ищцата е било безспорно установено въз основа на заключенията на назначените по делото една единична и две тройни психиатрични експертизи,тъй като шест от назначените седем вещи лица са дали единно и непротиворечиво заключение относно психичното състояние на ищцата. Относно поставеният от касатора въпрос за значението на обстоятелството,че част от имота е придобит от ищцата със съсобствени средства по време на брака,въззивният съд е приел,че това обстоятелство не е съществено,тъй като ищцата се е разпоредила с целия имот и съответно предявения иск по чл.31 от ЗЗД касае целия имот.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав приема поставеният от касатора въпрос за това-има ли значение за основателността на иска по чл.31 от ЗЗД обстоятелството,че имота,предмет на сделката,чието унищожване се иска е съсобствен – е съществен по смисъла на чл.280 от ГПК,но той не е разрешаван противоречиво от съдилищата,както се твърди в касационната жалба. На настоящият съдебен състав не е известно съдилищата да се произнасят противоречиво по този въпрос,а и такива съдебни решения не се представят.
Не е налице е посоченото основание по чл.280 т.3 от ГПК. Така поставеният от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. Предмет на процесната сделка /чието унищожаване се иска/ е бил целия имот,ищцата е изразила воля за продажбата на целия имот/без значение дали е имала право на това/, така изразената й воля е била опорочена и съответно е унищожена от съда цялата сделка/ в обема,в който е била сключена/. Още повече,че с унищожаването на цялата сделка- правото на другия съсобственик –не е нарушено,защото е възстановена съсобствеността по отношение на имота.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 05.12.2008г.по в.гр.д. № 708 по описа за 2008г. на Пернишки окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top