О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 14.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №247/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „Уникредит Б. ” А. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №4615/09 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. Т. иск по чл.92 от ЗЗД – за сумата от 10 000 лв., предвидена в тр. договор на страните неустойка, при предсрочното му едностранно прекратяване от служителя на посочени в чл.4, ал.1 от договора основания от КТ, и при осъществяване на действия на нелоялна конкуренция според уговореното в чл.4, ал.2.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи като значим за спора и за точното прилагане на закона материалноправният въпрос допустимо ли е страните по тр. правоотношение да уговарят неустойка като гражданскоправен инстутут.
Въпросът е разрешен от въззивния съд благоприятно /положително/ за касатора и затова не е от значение за пререшаването на спора, според тезата и интереса на касатора. ГС е приел, че страните по тр. правоотношение могат да уговарят неустойка за неизпълнение по чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.212 от КТ, в пределите на предоставената им договорна свобода. Фактическият състав, от който възниква неустойката обаче не може да е договорен в противоречие с императивни норми на закона, каквато е чл.8, ал.4 от КТ – с отказ от лични тр. права, в случая от правото на прекратяване на тр. договор едностранно от работника, на посочени основания от КТ. И тъй като правото на неустойка за банката, съгл. чл.7 от договора възниква „ при нарушаване едновременно по чл.4, ал.1 и 2 от договора”, а нарушени / неизпълнени/ могат да са само действително поети задължения, искът е отхвърлен поради липса на предпоставките, от които възниква спорното право.
Не се оспорват с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК изводите на въззивния съд за приложимостта на нормата на чл.8, ал.4 от КТ и следващата от нея недействителност на елемент от състава на уговорената неустойка, а те според вече изложеното, са решаващи за спора.
Освен че поставеният в изложението въпрос не е от значение за спора, при принципно положителното му разрешаване във въззивното решение, не са налице и останалите предпоставки на основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Противоречиво решаване на въпроса по смисъла на първото се обосновава само с влезли в сила съдебни решения, а такива по делото – със съответната заверка, не са представени, за което е възразил и ответникът. Второто основание е посочено само като квалификация, без да е обосновано значението на въпроса за точното прилагане на закона с изясняване съдържанието на въздигнатото в правна норма правило, за запълване на празнини и при противоречие в нормативната уредба или за осъвременяване на загубила актуалност практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. № 4615/09 г. от 29.09.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: