Р Е Ш Е Н И Е
№ 941
гр. София, 30.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 8 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1673/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. и К. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2760/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Е. Н. М. я оспорва като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното като постановено по непредявен иск и делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане на осн. чл.209, ал.1 от ГПК, отм. Прието е, че искът за парично вземане не е разгледан на предявеното договорно основание – по чл.284, ал.2 от ЗЗД, следващо от твърденията в исковата молба, а на непредявено извъндоговорно – по чл.59 от ЗЗД. Това според въззивния съд обуславя недопустимостта на първоинстанционното решение и налага обезсилването му на посоченото процесуално основание.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: исковите претенции срещу двете касаторки са разгледани по изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават и за заявеното искане за парично вземане.становените от въззивния съд пороци на първоинст. решение са такива по приложението на материалния закон с определяне на вярната квалификация на исковете, като произтичаща от договор или не. Нарушението на материалния закон при определяне квалификацията на иска не обосновава разглеждането му като непредявен и следващите от това недопустимост и обезсилване на решението по чл.209, ал.1 от ГПК, отм.. Съдът е разгледал непредявен иск, когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса не се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства или/и искане, с които е сезиран. В случая такова разглеждане не е налице, а с това и констатираната от ГС недопустимост на първоинст. решение, като основание за обезсилването му.
Въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд, за ново разглеждане с произнасяне по същество на спора. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2760/07 г. от 16.01.09 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: