О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1377
ГР. София, 12.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1313/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „Чайкафарма Високакачествените лекарства” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №266/09 г., с което е отхвърлен искът на дружеството – касатор срещу В. Т. – М. с пр. осн. чл.92 от ЗЗД, за сумата от 3360 лв. – предвидена в трудовия договор неустойка, ако работникът наруши поетото с договора задължение да не постъпва на работа в конкурентна фирма за срок от една година след прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, на което се позовава касаторът – значимият за спора въпрос: валидно ли е уговорена в трудовия договор неустойката, чието присъждане се иска, е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно и от приложените към изложението на касатора решения.
В едни от тях, както и в обжалваното въззивно решение, е прието, че клаузата за неустойка е чисто облигационна и не може да се включи в трудовия договор, чието съдържание се определя от чл.66 от КТ. Тя ограничава бъдещите трудовоправни отношения на работника и противоречи на конституционно закрепеното право на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа – чл.48, ал.3 от Конституцията. Затова, според тази група решения, клаузата за неустойка в трудовия договор е недействителна поради противоречие със закона, а претенцията на работодателя за изпълнението й – неоснователна.
В други решения се приема, че клаузата за неустойка е част от факултативното съдържание на тр. договор по чл.66, ал.2 от КТ, което страните могат да определят в пределите на договорната свобода и субсидиарната приложимост на гражданския закон при уреждане на имуществената отговорност на работника –чл.212 от КТ. Тя е продпоставена от спецификата и търговската тайна в дейността на работодателя. Цели да го обезщети за вредите от разпространяване на поверителна за него информация и от използване на придобити и създадени по време на работата при него специфични за дейността умения и контакти на работника, при работа на последния за други лица, извършващи подобна дейност. Клаузата – при относителността на свободно поетото с нея от работника облигационно задължение, не ограничава конституционното право на избор на професия и място на работа – работникът може да не я спази, но следва да заплати уговорената неустойка на работодателя.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №266/09 г. от 29.05.09 г.
Дава възможност на касатора „Чайкафарма В. лекарства” АД да внесе в едноседмичен срок д.т. от 67,20 лв., след която делото да се д окладва за насрочване в о.з. или прекратяване при невнасяне на таксата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: