О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 503
гр. София,02.08.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№722 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №259 от 11.11.2016 г. по т.д.№532/2016 г. на АС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №368 от 19.05.2016 г. по т.д.№1589/2015 г. на ОС Варна, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 100 000 лв., част от претенция от 3 377 610.43 лв., продажна цена по договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт №83, дело №270 от 2007 г., поправен с нотариален акт №36, дело №414 от 2007 г. на нотариус Д. С..
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Приложима ли е разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗЗД по отношение на търговски сделки или прилагането й е ограничено до гражданско-правните отношения.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с нотариалния акт за поправка, падежът на задължението за заплащане цената на продадените недвижими имоти е поправен на 01.05.2007 г., като в рамките на общата петгодишна давност, считано от тази дата, страните са подписали споразумение от 08.03.2012 г. Посочил е, че влизането в сила на споразумението е поставено в зависимост от условие – плащане на сумата 450 000 евро от ответника [фирма], което не се е сбъднало, но въпреки това споразумението има характер на частен документ, важащ срещу издателите си за съдържащите се в него неизгодни за тях факти. Изложил е съображения, че в случая то важи срещу ответника за направеното от него признание /прекъсващо давността/, че дължи на ищеца сумата 1 667 507.98 евро, представляваща неплатена част от цената по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а по отношение на ищеца – за даденото съгласие в съответствие с писма от 12.12.2006 г. и 27.05.2008 г. да отложи плащането на дължимата сума за срок, в който ответникът може да го извърши без опасност за финансовата си ликвидност. Навел е доводи, че отлагане на изпълнението не може да бъде безкрайно, най-малкото, защото, ако вземането не бъде потърсено от кредитора в рамките на предвидената за него в закона погасителна давност, то ще се погаси по давност, а тъй като разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗЗД е приложима само в гражданските правоотношения и е неприложима по търговски сделки по смисъла на чл.286 от ТЗ /каквато е процесната/, приложение следва да намери разпоредбата на чл.303 от ТЗ, както и аналогичната разпоредба на чл.84, ал.2 от ЗЗД, като предявяването на иска за вземането, чието изпълнение е било отложено за неопределен срок, служи за покана до длъжника и от този момент вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава.
Формулираният от касатора въпрос относно приложението на чл.69, ал.2 от ЗЗД по отношение на търговски сделки, е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че разпоредбата е приложима само в гражданските правоотношения. От друга страна по този въпрос, липсва формирана задължителна практика на ВКС, с оглед което касационно обжалване на решението, следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №259 от 11.11.2016 г. по т.д.№532/2016 г. на АС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №368 от 19.05.2016 г. по т.д.№1589/2015 г. на ОС Варна, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 100 000 лв., част от претенция от 3 377 610.43 лв., продажна цена по договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт №83, дело №270 от 2007 г., поправен с нотариален акт №36, дело №414 от 2007 г. на нотариус Д. С..
Дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 2 000 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.