О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
ГР. София, 28.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1728/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №312/09 г., с което са уважени предявените от Д. Х. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът при поставен процесуален въпрос по приложението на чл.269, вр. с чл.262, ал.1 и чл.260, ал.1,т.3 от ГПК.
С въззивното решение е прието, че касаторът не е изложил точно и мотивирано основания за въззивно обжалване във връзка с указаната в жалбата неправилност на първоинстанционното решение, поради материалната му незаконосъобразност. Така въззивната проверка се ограничава само до нарушаването на императивни норми при решаване на спора, но не и до цялостното му разглеждане, при указания в жалбата порок.
Разпоредбата на чл.269 от ГПК е нова, критикувана в теорията като двусмислена, липсва установена практика по прилагането й. Затова касационно обжалване следва да се допусне за разкриване на точното й съдържание и смисъл, а оттам и на характера на въззивното производство по новоприетия ГПК / ограничен ли е въззивният съд от изложените в жалбата оплаквания за неправилност, които следва да са конкретно мотивирани или остава съд, разглеждащ спора по същество в обжалваната част и при бланкетна жалба, в която порокът на първоинст. решение е само указан – чл.260, ал.1,т.3 от ГПК/. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на процесуалния закон, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос налице ли е реално съкращаване на щата, като основание за уволнението на ищцата, не е съществен – ОС не се е произнесъл по него по процесуалните съображения за нанаведени конретни оплаквания в жалбата на общината.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №312/09 г. от 22.07.09 г.
Дава възможност на касатора О. К. да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата от 92 лв., след което делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: