О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София 20.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 143 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. З. Х. от с. Ф.,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 179 от 19.11.2009г.по в.гр.д. № 438 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 11.06.2009г. по гр.д. № 248/09г.на Видински районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от К. З. Х. против „Видахим”А. р. Видин за присъждане на обезщетение за изразходвани допълнителни средства за усилена храна в размер на 559.70лв.и лекарствени средства в размер на 1 022.67лв.за периода 1.08.2008г.-1.03.2009г.,както и исковете за присъждане на мораторни лихви върху тези суми до 16.02.2009г.и законна лихва върху главницата от 16.02.2009г .до окончателното й заплащане.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с дължимото – съгласно чл.200 ал.3 от КТ –от работодателя обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване и за допустимите приспадания от размера на дължимото обезщетение. Отделно като основание се позовава и на чл.280 т.1 от ГПК,във връзка са което сочи Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,Решение № 2 от 11.07.1995г. по гр.д. № 1/95г.на Пленума на ВС, Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС и Постановление № 7 от 27.12.1965г.на Пленума на ВС,т.19 от ТР №1/2001г.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
При постановяване на решението си,въззивният съд независимо,че е приел,че са налице условията по чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на работодателя,е отхвърлил иска с мотива,че получаваната от ищеца пенсия е достатъчна да покрие всичките му разходи и нужди във връзка с лечението на полученото професионално заболяване. За да достигне до този извод-съдът е сравнил получавания размер на пенсия от ищеца за исковия период от седем месеца-1685.41лв.с установените от приетите експертизи като необходими във връзка със заболяването /за храна и лекарства/ суми – от 1 582.37лв.
Тезата на касатора е,че получаваната от него пенсия е предназначена не само,за да покрива разходите му за усилена храна и лекарства във връзка с общото му заболяване,но и за ежедневни разходи,отопление, дрехи,собствена и на семейството му издръжка,за нормален живот,а това няма как да стане със сумата от 103.04лв, оставащите му за процесния период от седем месеца/ след извършеното от съда приспадане/ . Твърди, че получаваната от него сума от Държавното обществено осигуряване е едва 25лв.и тя е тази,която евентуално следва да бъде приспадната.
При така изложените факти- поставеният въпрос за допустимите приспадания от размера на дължимото обезщетение, съгласно нормата на чл.200 ал.3 от КТ – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като изисква тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото и при съобразяване с изискванията на съвременните обществените отношения.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК /т.1 не е налице,тъй като цитираните актове на ВС не разглеждат поставения от касатора въпрос/.
С оглед на изложеното и като констатира,че не се дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 19.11.2009г. по в.гр.д. № 438 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.