О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София 30.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1853 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби-съответно от Рудник „Трояново-север”с. Ковачево,представляван от управителя Г. и от В. А. С. от гр. Р., чрез процесуалния си представител –адвокат Ц. против въззивно решение № 259 от 13.07.2009г.по в.гр.д. № 293 по описа за 2009г. на Старозагорски окръжен съд/допълнено с решение № 167 от 16.09.2009г./, с което е отменено решение № 9 от 3.04.2009г. по гр.д. № 272/08г.на Радневски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, признато е за незаконно уволнението на В. А. С. извършено със заповед № 4 от 25.08.2008г. и същата е отменена, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност”оператор пулт за управление и свръзка” в участък РТНК-4,осъден е Рудник „Трояново-север”с. Ковачево да й заплати сумата от 2 518.79лв.,представляваща обезщетение поради незаконното й уволнение за времето от 23.09.2008г.-31.12.2008г.,като е отхвърлен иска в останалата му част до претендираните 8 760лв. и са присъдени следващите се държавни такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба касаторът Рудник „Трояново-север”с. Ковачево сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това- дали направеният само два месеца преди уволнението отказ на предложена от работодателя консултация с невролог по време на провежданите в предприятието редовни профилактични медицински прегледи, може да се определи като укриване от страна на работничката на психичното си заболяване,което да изключи прилагането на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената жалба касаторът В. А. С. сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложението на чл.266 от ГПК,във връзка с направеното от страната с въззивната жалба искане за събиране на доказателства за претенцията й по чл.225,във вр.с чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Срещу така подадената жалба на касаторът Рудник „Трояново-север”с. Ковачево не е постъпил отговор от противната страна.
Срещу подадената жалба от касаторът В. А. С. е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да уважи предявения иск въззвиният съд е приел,че работодателят независимо,че към датата на налагане на дисциплинарното наказание е разполагал с данни за психичното заболяване на ищцата/видно е от представения му болничен лист от 11.08.2008г./, не е изпълнил задължението си да проведе процедура по установяване на този факт/да изиска допълнителна информация,придружена от доказателства от работника,да ги изпрати за преценка на съответната областна инспекция по труда и за мнение от ТЕЛК/.
По жалбата на Рудник „Трояново-север”с. Ковачево :
Поставеният въпрос за приложението в случая на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като не изисква нов начин на тълкуване,не изисква промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В практиката единно и непротиворечиво се приема,че от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не се ползват работници и служители,страдащи от някое от изчерпателно посочените в Наредба № 5/ДВ бр.33/87г./ заболяване само тогава, когато са укрили заболяването си или са декларирали,че не страдат от болест по наредбата.
В случая –макар и след деянието,осъществено на 17.07.2008г.,във връзка с което й е наложени дисциплинарно наказание,но преди връчването на заповедта за уволнение на 23.09.2008г- ищцата е представила на 11.08.2008г.на работодателя болничен лист,издаден от невролог,в който е отбелязана диагноза : ”рецидивиращо депресивно разстройство”. Така посоченото заболяване провокира съмнение за наличие на психично заболяване по смисъла на Наредба № 5 и работодателят е бил длъжен да изиска по-подробно информация от работника за състоянието му,както и медицински документи, които да представи на ТЕЛК за мнение, след което да отправи до инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор и едва след получаването му да пристъпи към уволнение/. Обстоятелството, че два месеца преди това- на 9.06.2008г.е бил проведен профилактичен медицински преглед на ищцата,във връзка с който тя е отказала преглед от невролог,не освобождава работодателя от отговорността му за спазване на процедурата по чл.333 от КТ – от една страна и от друга-не може да се тълкува като отказ на работника да предостави данни. Ежегодно провежданият медицински преглед на работниците /с оглед характера на осъществяваната от тях дейност/ не може да се приеме за изпълнение на задължението на работодателя по чл.1 ал.1 от Наредба № 5 за събиране на предварителна информация от работниците-дали страдат от заболяване, посочено в нея,тъй като се касае за различни действия,нямащи връзка едно с друго. Работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата,тъй като не е поискал от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване по Наредба № 5 и съответно работникът не е давал такъв отговор,за да се приеме,че нормата на чл. 344 ал.3 от КТ е неприложима.
Мотивиран от изложеното,настоящият съдебен състав,намира,че по отношение на касационната жалба на Рудник „Трояново-север”с. Ковачево не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Относно жалбата на В. А. С. и поставеният въпрос за обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ,във връзка с чл.266 от ГПК:
В подадената въззивна жалба-жалбоподателката,като е посочила,че приетата от първоинстанционния съд експертиза е дала заключение за размера на дължимото обезщетение по чл.225 от КТ само за периода 23.09.2008-31.12.2009г., е поискала назначаването на нова,която да определи дължимия размер за следващия тримесечен период – от 31.12.20028г.-23.03.2009г.,като извърши справка в счетоводството на трето лице-„Гранит-М”ООД и даде отговор на въпроса-дали е получавала и в какъв размер възнаграждение от този работодател.
Въззивният съд е отказал събирането на това доказателство. Като правно основание е посочил чл.266 ал.2 т.1,2 и 3 от ГПК,а като фактически доводи- наличието на приета съдебно-счетоводна експертиза и липсата на представени фишове от -„Гранит-М”ООД,въз основа на които де се приеме,че са налице нововъзникнали обстоятелства.
При тези данни-настоящият съдебен състав намира,че поставеният от касаторката въпрос за това-дали преценката на съда,че с други доказателства/фишове/ може да бъде установен твърдения от страната факт –прави ли искането за експертиза недопустимо, е от значение за изхода на спора и изисква тълкуване на закона,с оглед конкретните факти по делото и главно с оглед на претендирания период,който е след този,за който вече е допусната експертиза.
С оглед на горното,пред вид липсата на установена практика,следва да се допусне касационната жалба на В. А. С. до разглеждане по посочения въпрос касае дължимото обезщетение по чл.225 от КТ на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 от 13.07.2009г.по в.гр.д. № 293 по описа за 2009г. на Старозагорски окръжен съд/допълнено с решение № 167 от 16.09.2009г./ по касационната жалба на В. А. С. досежно дължимото обезщетение по чл.225 от КТ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.