О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София, 01.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№118 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД срещу решение №520 от 02.03.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС, поправено с решение №1462 от 12.06.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1016 от 29.05.2017 г. по т.д.№8354/15 г. на СГС, „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД е осъдено да заплати Военномедицинска академия на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД разликата в наемната цена по договор за наем №13038 от 01.09.2007 г., дължима за периода от месец 01.2013 г. до м. 12.2013 г., в размер на 4 328.26 лв. и за периода от месец 01.2014 г. до м.09.2014 г., в размер на 2 438.16 лв., както и разликата в наемната цена по договор за наем №4488/20.09.2009 г., дължима за периода от м.01.2013 г. до м.12.2013 г., в размер на 2 847.94 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените суми от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1325.25 лв., обезщетение за забава върху дължимите суми за наемна цена за периода от 01.07.2014 г. до 23.12.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че макар и между страните да са сключени два договора за наем, които са икономически свързани, то всеки от исковете е основан на отделен договор, поради което подходът на въззивния съд при формиране на изводите му – да постави под общ знаменател претенциите, без да отграничи в мотивите уговорките по всеки от договорите, е неправилен. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да тълкува действителната воля на страните относно начина на инфлационно индексиране на наемната цена по всеки от договорите поотделно и в тяхната взаимовръзка. Излагат се съображения и за неправилност на решаващите изводи, че индексацията на наемната цена следва да се извършва чрез капитализиране на инфлационната надбавка за всяка година.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до доуточнения от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: За приложението на правилата за тълкуване на договорите по чл.20 от ЗЗД в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните.
Поддържа се, че налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №81 от 07.07.2009 г. по т.д.№761/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Ответникът по касация – Военномедицинска академия, заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните по делото е, достатъчно определени ли са, обвързващите страните договори за наем №13038 от 01.09.2007 г. и №4488/20.09.2009 г., в частите им, с които е уговорено промяна на наемната цена в размер, увеличен съгласно индекса на потребителските цени и дължи ли ответникът да заплати така увеличената стойност за целия период на действие на договорите. Разглеждайки конкретните уговорки, постигнати в чл.4 от №13038 от 01.09.2007 г. – „наемната цена се актуализира годишно въз основа на инфлационния индекс на страната по данни на НСИ. Промяната се извършва с анекс към договора.” и в чл.4.2 от договор №4488/20.09.2009 г. – „дължимият месечен наем ще се актуализира ежегодно към 01 март с общия индекс на потребителските цени по данни на НСИ за предходната година.” и позовавайки се на константната практика на ВКС относно тълкуване на договорите, въззивният съд е посочил, че промяната на наемната цена, коригирана със съответния общ индекс на инфлация, определен от НСИ, се налага автоматично, без да е необходимо да има изрично писмено споразумение за тази промяна, тъй като задължението възниква по силата на уговорката във всеки договор за наем и с определен коефициент, към който страните са реферирали и с който автоматично, без друга санкция се актуализира наемната цена – увеличава или намалява, като в случая, чл.4 от договора за наем от 01.09.2007 г., не се нуждае от тълкуване. Счел е, че при постигната актуализация за следващата година, върху вече получената наемна цена се начислява общия индекс на потребителските цени и след като е намерил за частично основателно направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност, го е осъдил да заплати сумите, посочени в решението.
С оглед изложените в решението мотиви, формулираният от касатора въпрос е обусловил правната воля на съда. Макар и с известна непрецизност при изразяване на мотивите си, въззивният съд е осъществил тълкуване, съответно на разпоредбите на чл.4 и чл.4.2 от процесните договори за наем, като е достигнал до извод, че и в двата договора промяната на наемната цена, коригирана със съответния общ индекс на инфлация, определен от НСИ, се налага автоматично, без да е необходимо да има изрично писмено споразумение за тази промяна. От друга страна е налице и поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд е в противоречие както с цитираното от касатора в изложението, така и с постановените множество решения от състави на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.20 от ГПК. Съгласно визираната практика, поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Критериите регламентирани от чл.20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №520 от 02.03.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС /поправено с решение №1462 от 12.06.2018 г. по т.д.№4321/2017 г. на САС/ в частта му, с която след частична отмяна на решение №1016 от 29.05.2017 г. по т.д.№8354/15 г. на СГС, „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД е осъдено да заплати Военномедицинска академия на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД разликата в наемната цена по договор за наем №13038 от 01.09.2007 г., дължима за периода от месец 01.2013 г. до м. 12.2013 г., в размер на 4 328.26 лв. и за периода от месец 01.2014 г. до м.09.2014 г., в размер на 2 438.16 лв., както и разликата в наемната цена по договор за наем №4488/20.09.2009 г., дължима за периода от м.01.2013 г. до м.12.2013 г., в размер на 2 847.94 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените суми от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1325.25 лв., обезщетение за забава върху дължимите суми за наемна цена за периода от 01.07.2014 г. до 23.12.2015 г.
УКАЗВА на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 218.79 лв.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.