О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
Гр.София, 30.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2211/2018 г
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. против Решение № 112/18 май 2018 г. по в.т.д.№ 122/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено Решение № 846/14.12.2017 г. по т.д.№ 230/2017 г. на Варненския ОС в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск, както и евентуалният иск за главницата над присъдените 17985,78 лв. до размер на 27898 лв. и в частта, в която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв. и вместо него е постановено осъждане на касатора Н. Т. да заплати на „ДМ Х.“ ООД Варна сумата 9912,22 лв., получена чрез извършени тегления от банкова сметка на ищцовото дружество в „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 2 април 2016 . до 27.12.2016 г., неотчетена по съответния ред на основание чл.284 ал. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на делото 22 февруари 2017 г. до окончателното плащане, както и сумата за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.02.2017 г., на основание чл.86 ЗЗД. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено при променена правна квалификация на иска в уважената му част за сумата 17 985,78 лв. – от чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на чл.284 ал. 2 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради постановяването му на непредявено договорно основание при липса на надлежно въведени твърдения за предаване на процесните суми в изпълнение на договор за поръчка и неизпълнение на задължението на довереника да даде сметка на доверителя. Според жалбоподателя ищецът никога не е въвеждал твърдения за съществуване на мандатно правоотношение, поддържал е претенцията за връщане на процесната сума като получена без правно основание и първоинстанционният съд е разгледал иска на предявеното основание. В отношение на евентуалност се поддържа очевидна неправилност поради недадени дължими указания на страните относно подлежащите на доказване факти след преквалифициране на главните искове и за необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства и разпределяне доказателствената тежест между тях. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „ДМ ХРИСТОВИ“ ООД Варна изразява становище, в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решени на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството-упълномощител „ДМ ХРИСТОВИ“ ЕООД Д. Х. М. от 2 април 2018 г-. Съдържанието на пълномощното, въз основа на което са изтеглени процесните суми от банкова сметка на дружеството „дава характер на същото на договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД“. С осчетоводяване на сумите като задължение на ответника при ищцовото дружество същото е признало, че сумите са изтеглени във връзка с дейността му. Въпреки направеното уточнение на основанието на иска с допълнителната искова молба съдът приема, че исковете са с правно основание чл. 284 ал. 2 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр.чл. 284 ал.2 ЗЗД и посочената правна квалификация не го обвързва. Изводите за основателност на предявените главни искове съставът на въззивния съд е формирал, като от фактическа страна е приел, че източник на облигационните отношения е договор за поръчка, новата правна квалификация не изисква нов доклад, не накърнява интересите на страните доколкото първоинстанционният съд при разпределение на доказателствената тежест е възложил на ответника да проведе доказване на разходването на изтеглените средства за дружествени цели или връщането им. Съгласно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че ответникът е изтеглил сумата 27 898 лв. от сметката на ищцовото дружество и не е представил разходооправдателни документи за нея. Въззивният съд е заключил, че ответникът не е доказал възраженията си за използване на изтеглените суми във връзка с търговската дейност на дружеството и не е отчел по надлежния начин разходването им, поради което дължи връщането им.
С касационната жалба е въведен довод за процесуална недопустимост на обжалваното решение. Задължението на ВКС да следи служебно за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото следва да се съблюдава и в стадия на селектиране на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол съгласно мотивите към т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по чл.290 ГПК.
В случая по преценка на състава съществува такава вероятност, искът за връщането на сумата 30398 лв., получена без основание, е предявен и разгледан на извъндоговорно основание – чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – от първоинстанционния съд. След оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й и посочване от ищеца твърди ли да е учреден мандат в полза на Н. Т. за конкретните суми, с какъв предмет, каква е следвало да бъде отчетната сделка, т.е. за какво е следвало да се разходват процесните средства, изтеглени въз основа на правата по пълномощното ищцовата страна изрично е заявила в уточняваща молба вх. № 7355 на Варненския окръжен съд, че сумите са изтеглени именно въз основа на правата по пълномощното, без учреден мандат с конкретен предмет за конкретната отчетна сделка и без правоотношение, сумите са задържани от ответника без основание и не са възстановен на дружеството след отправената изрична покана за връщането им. Според т.1 от задължителните за съдилищата постановки на ППВС № 1/28 май 1979 г. първият фактически състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД изисква получаване на престация при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможност „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Ищецът не е предприел действия по изменение на иска, предявен като главен, и въззивният съд е разгледал същия на договорно основание в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение е постановено в отклонение на формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, според която предметът на защита се определя от ищеца, който индивидуализира спорното материално право по основание и размер чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът дължи произнасяне с решението си /В тоя смисъл Решение № 46/29.03.2016 г. по т.д.№ 1279/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 62/1 юни 2015 г. по т.д.№ 558/2014 г. на Второ т.а на ВКС, Решение № 163/24.10.2017 г. по т.д.№ 2323/2016 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./.
По изложените съображения обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1` състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 112/18 април 2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д№ 122/2018 г., в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Н. Т. Т. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасянето на сумата 562,93 лв. представляваща държавна такса, по сметка на ВКС. След представянето на платежния документ в деловодството на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: