Определение №560 от 40842 по ч.пр. дело №555/555 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 560

С. 26.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 555 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. П. С. от [населено място] против определение № 376 от 11.07.2011г. по ч.т.д.№ 403/11г. на Шуменски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.Изложени са доводи за неправилност,мотивирани с това,че съдът не се е произнесъл по направените разноски по изп.д.№598/20 по описа за 2010г.на Ш. в размер на 140лв.и по изп.д.№ 602/20 по описа за 2011г.на Ш. също в размер на 140лв.Твърди,че тези разноски са му събрани поради погрешно издаване на два изпълнителни листа и образуване на две изпълнителни дела за суми, които не дължи.Иска обжалвания акт да бъде отменен с присъждане на направените разноски.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима
С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна.
Определението,чиято законосъобразност понастоящем е предмет на контрол /№ 376 от 11.07.2011г. по ч.т.д.№ 403/11г. на Шуменски окръжен съд/ е постановено по входирано на 13.11.2010г.искане от С. П. С. за обезсилване на издадените два изпълнителни листа по гр.д.№ 181/2010г./единия- въз основа на постановения осъдителен диспозитив по съществото на спора,а другия за присъдените разноски/. Производството по гр.д.№ 181/2010г.на Ш. се е водило по реда на чл.422 от ГПК /предявен иск за съществуване на вземането,предмет на издадена заповед за изпълнение/ от [фирма]. Постановеното решение по гр.д.№ 181/2010г.е било предмет на контрол от въззивния съд,който го е изменил,като е намалил размера,до който първоначално са били уважени исковете. Въз основа на въззивния акт е бил издаден друг изпълнителен лист. След постановяването на въззивното решение,с определение от 15.06.2011г., първоинстанционният съд по реда на чл.247 от ГПК е изменил първоначално издадените изпълнителни листи, като е постановил, че вместо посочените в тях сума следва да се четат сумите,присъдени от въззивния съд. Този акт е влязъл в сила за настоящия жалбоподател на 27.06.2011г.,защото уведомен за него на 20.06.11г.-той не го е обжалвал. Имайки пред вид така изложените обстоятелства – Ш. по входирано на 13.11.2010г. искане от С. П. С. за обезсилване на издадените два изпълнителни листа по гр.д.№ 181/2010г. е приел,че то е недопустимо и жалбоподателят няма правен интерес от търсената защита.
Така постановения съдебен акт е правилен.
Целеният от жалбоподателя ефект с подадено на 13.11.2010г. искане е постигнато с постановеното на 15.06.2011г. определение от Ш.,тъй като първоначално издадените изпълнителни листи са били корегирани съобразно окончателно постановения от съда акт. При несъгласие с постигнатия резултат жалбоподателят е имал възможност да обжалва,от която не се е възползвал.В резултат на това възможността му да обжалва е преклудирана.
Извън гореизложеното – в сезиращото Ш. искане не се съдържа искането,във връзка с което е подадена настоящата частна жалба- за присъждане на разноски по две изпълнителни дела.То не е било заявено и не е било предмет на обсъждане от съда,поради което и съдът не е имал възможност да се произнесе по него.При положение,че не е заявено подобно искане – е недопустимо постановения акт да се обжалва с подобен мотив,както и е недопустимо подобно искане да се заявява за първи път пред настоящата инстанция.Независимо от това следва да бъде посочено, че разноски се дължат и присъждат по конкретното дело,в което са направени,поради което не е възможно направени разноски по едно дело да бъдат претендирани по друго.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 376 от 11.07.2011г. по ч.т.д.№ 403/11г. на Шуменски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top