О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
Гр.София, 26.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 582/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД П. срещу Решение № 318/16.11.2017 г. по в.т.д.№ 299/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 410 от 9 юли 2015 г. на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 692/2014 г., по силата на което съдът е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, С ЕИК[ЕИК] да заплати на „ИНОВАПАК“ ООД следните суми:
а/сума в размер на 36367,56 лв. с ДДС, дължима на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД като получена от ответното дружество без правно основание и представляваща такса за услугата „пренос през електропреносната мрежа“, заплатена от ищеца по 11 бр. данъчни фактури, издадени за времето от 30.9.2009 г. до 31 юли 2010 г.
б/ сума в размер на 24 415,88 лв. с ДДС, дължима на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като получена от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ АД без правно основание и представляваща такса за услугата „достъп до електропреносната мрежа, заплатена от ищеца по 11 бр. данъчни фактури, издадени за времето от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г. или СУМА В ОБЩ РАЗМЕР 60 783,44 лв., дължима ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2014 г., на която дата е подадена исковата молба до окончателното й плащане, като потвърждава решението в частта, с която ответното АД е осъдено да заплати на „ИНОВАПАК“ ООД сумата 5381,34 лв., представляваща съдебни разноски за първата инстанция. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за необоснованост и противоречие с актове на съда на Европейския съюз. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК в редакцията му от 27.10.2017 г. – ДВ.бр. 86 от 2017 г. по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос „Какъв е критерият за разграничаване между разпределителната и преносната мрежа, има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп“.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация „Иновапак“ ЕООД П. изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение на ВКС № 103/23 май 2017 г., Второ т.о. по т.д.№ 458/2016 г. поради обезсилване на решение № 410/18.12.2015 г. по в.т.д.№ 621/2015 г. на Пловдивския АС, ТО, 1 състав, като процесуално недопустимо, с указания за провеждане на производството по чл.129, ал.4, вр.ал.2 ГПК за отстраняване нередовности в съдържанието на исковата молба по чл.129 ал.2 ГПК във вр.чл.127, ал.1 ГПК, в чиято обстоятелствена част не са разграничени двете обективно кумулативно съединени осъдителни претенции. Върховният касационен съд е констатирал и противоречие между петитума в табличен вид и обстоятелствена част на исковата молба.
След връщане на делото за ново разглеждане на ищцовата страна е дадена възможност да отстрани констатираните нередовности.
В изпълнение указанията на въззивния съд ищецът е подал уточнителна молба в законния едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите с препис за ответната страна, посочил е, че предявените претенции са две – за получена без основание такса „пренос по мрежа“ 36367,56 лв. и за получена без правно основание такса „достъп до мрежа“ 24415,88 лв. за периода 30.9.2009 г. – 31 юли 2010 г. Внесени са промени в заявения петитум в табличен вид, като претендираните суми са разграничени по фактури и видове такси.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че указанията му, съобразени с решението на ВКС по т.д.№ 458/2016 г., са изпълнени, претенциите са разграничени по основание и размера, сборната им цена съвпада с цената на първоначално предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата 60 783,44 лв. Сумите по процсените 11 бр. данъчни фактури са надлежно платени от цедента „Нова принт“ АД, който е клиент на ответното ЕРП през процесния период 30.9.2009 г. – 31.07.2010 г. Последното не е осъществявало процесните услуги. Нито един от обектите на ищеца няма връзка със съоръженията-собственост на ЕРП, поради което плащанията за незавършени услуги са плащания, осъществени при първоначална липса на основание. Въззивният съд е заключил, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. За да уважи иска за сумата 60783,44 лв., Пловдивският ОС е приел, че праводателят на ищеца не използва електроразпределителната мрежа поради прякото си присъединяване чрез собствени уреди към електропреносната мрежа, поради което не дължи заплащане на цена на услугите – цена на достъп и цена пренос.
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение по т.д.№ 692/2014 г. от 9 юли 2015 г., но със съдържание, различно от постановеното в Решение № 410 на първоинстанционния съд и съобразено с отстраняване на дефекти на исковата молба пред въззивната инстанция.
С касационната жалба не е наведен довод за процесуална недопустимост на решенията, но съдът е длъжен служебно да следи за спазване на съдопроизводствените правила, обуславящи допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото, това задължение се разпростира и в стадия на селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му се извършва с решението по чл.290 ГПК.
В случая не са взети предвид постановки на т.4 на ТР № 1/17 юли 2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК, актуални и при действието на ГПК, в сила от 1 март 2008 г., съгласно ТР № 1/9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК, т.5, според които отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до реквизитите по чл.127 ал.1 ГПК и чл.128 ГПК /съответно чл.98 и чл.99 ГПК /отм./, но при съобразяване, че когато се уточнява основанието и/или петитумът, уточнението не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 318/16.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 299/2017 г. по описа на същия съд.
Указва на касатора „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД П. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на сумата 1215,66 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС.
След представяне на платежния документ в деловодството на Търговска колегия делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: