О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
С. 14.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 382 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. И. Н. от [населено място] против определение № 926 от 4.04.2011г. по в.гр.д. №258/11г. на Пловдивски окръжен съд,с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба против определение № 565 от 25.02.2011г. по в.ч.гр.д.№ 258/11г.на Пловдивски окръжен съд.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а искането му за освобождаване от държавна такса- уважено.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима
С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна.
Жалбоподателят е подал частна жалба против определение 565 от 25.02.2011г. по в.ч.гр.д.№ 258/11г.на Пловдивски окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата му за правна помощ,която съдът е препратил на ВКС.
С разпореждане ВКС – след като е констатирал,че не е внесена необходимата държавна такса и с оглед съдържанието на подадената частна жалба е върнал делото на ПОС за произнасяне по възможността за освобождаване от държавна такса по така подадената частна жалба.ПОС като е обсъдил представените доказателства относно възрасттта, имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя,неговото социално и семейно положение и като е съобразил вече постановените си актове – е преценил,че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса от 15лв.
Така постановения акт е правилен.
Съгласно наличните по делото доказателства – жалбоподателят е на 63 години,с 30% намалена трудопоспобност /ЕР № 346 от 25.11.10г./, разведен,получава пенсия от 232.40лв., без допълнителни доходи и без да притежава недвижими имоти и моторни превозни средства/съгласно представената декларация/.Същият твърди,че живее по наем,за което представя договор за наем от 7.08.2008г.със срок- от една година, т.е. до 7.08.2009г.От така представения договор се установява заплащането само на една наемна вноска- тази за месец август 2008г.Не се представени доказателства,че след изтичане на срока на договора за наем същия е продължен и че и понастоящем лицето заплаща ежемесечен наем от 150лв.Представени са и фискални бонове в уверение на това,че за месец октомври 2010г.- жалбоподателят е заплатил 42.60лв.,а за месец ноември 2010г.-сумата от 30.54лв.- за лекарства.
Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК – съдът освобождава молителя от заплащане на държавна такса – когато въз основа на представените от него доказателства,установяващи примерно изброените в закона обстоятелства – може да се направи извод,че той не разполага с достатъчно средства, позволяващи му да я заплати.Преценката е конкретна за всеки отделен случай и зависи от установените по надлежния ред от страната обстоятелства.
В случая – дължимата държавна такса -съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 15 лв. При положение,че доказаните от жалбоподателя допълнителни месечни разходи са средно по около 30лв.- за лекарства при доход от 232лв./обстоятелство,че заплаща и наем 150 лв.не е установено/- може да се направи извод,че за него би било затруднително /с оглед необходимостта от средства за задоволяване на потребности от първа необходимост/, но не и невъзможно внасянето на 15лв.държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 926 от 4.04.2011г. по в.гр.д. №258/11г. на Пловдивски окръжен съд,с което е оставено без уважение искането на Н. И. Н. от [населено място] [улица] ет.6 ап.32 за освобождаване от държавна такса в размер на 15лв. по подадената от него частна жалба против определение № 565 от 25.02.2011г. по в.ч.гр.д.№ 258/11г.на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.