1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
Гр.София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 774/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по л.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД София против Решение № 1987/24 август 2017 г. по т.д.№ 597/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, в която е отменено Решение № 1984/15.11.2016 г. на СГС, VІ ТО, 15 състав по т.д.№ 1510/2015 г. в отхвърлителната му част за сумите 7620,50 лв., 21153,42 лв. и 14 408,21 лв., представляваща застрахователни обезщетения по чл.208 ал.1 КЗ /отм./, като вместо него е постановено осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на „ОББ“ АД София на основание чл. 208 ал.1 КЗ /отм./ във вр. чл.22 ПЗР на КЗ сумата 7 620,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с полица № 042207760827/19 април 2004 г. и добавък № 65/24 април 2007 г. за неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 076/22 март 2007 г. между „УНИКОНСУЛТИНГ“ АД и А. А. Т., сумата 21153,42 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с полица № 042207760827/19 април 2004 г. и добавък № 114/15.11.2007 г. за неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 131/6.11.2007 г. между „Униконсултинг“ АД и И. Н. Т. и сумата 14408,21 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с полица № 042207760827/19 април 2004 г. и добавък № 125/6.12.2017 г. за неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 131/6.11.2007 г. между „Униконсултинг“ АД и Р. Я. А. ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба 12 март 2015 г. до окончателното им плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значим за изхода на делото правни въпроси относно предпоставките на чл.116, б“а“ ЗЗД за прекъсване на погасителната давност, относно съдържанието на изявлението за признаване на вземане по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и относно реда, по който следва да бъде заявено противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ на направено от мним представител признаване на дълг.
Ответникът по касация „ОББ“ АД София изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Третото лице-помагач „Униконсултинг“ АД не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по чл.197 КТ /отм./ е частично основателно. Банката е материалноправно легитимирана да получи обезщетение като трето ползващо се лице по чл.184 ал.4 КЗ /отм./ по сключен в нейна полза застрахователен договор. В процесните добавъци, единият от които не е подписан от застрахованото АД, е вписано, че правата по добавъка се прехвърлят в полза на „ОББ“ АД. Според въззивния съд от съдържанието на лизинговите и застрахователните договори и добавъците-неразделна част от застрахователните полици – е видно, че между застрахователя и застрахованите е постигнато съгласие правата по застраховката с предмет „Финансови загуби по договори за лизинг“ да се упражняват от „ОББ“ АД като трето ползващо се лице. Настъпването на застрахователното събитие –неплащане на лизингови вноски и изтичане на тридесет дни от падежа им по всеки от процесните лизингови договори е установено от събраните по делото писмени доказателства. В подкрепа на този извод са представените от ищеца доказателства за уведомяването на ответника от страна на „Униконсултинг“ АД, за завеждане на щети от ответното дружество по всеки от процесните лизингови договори и признаването на задълженията по тях с писма от 2012 и 2013 г., адресирани до „Униконсултинг“ АД и ищеца. Всички неплатени лизингови вноски са падежирани. С писмо изх. № 945/15 март 2012 г., изпратено до „Униконсултинг“ АД от застрахователното дружество, „БУЛ ИНС“ АД потвърждава сумите, посочени в справки – приложения 1,2,3 и 4 , в това число и сумите по повод заведени претенции за настъпили застрахователни събития по договори за финансов риск, включително и задълженията по процесните договори. Прието е в обжалваното решение, че оспореното от ответното дружество писмо изх. № 945, адресирано до трето лице-помагач „Униконсултинг“ АД е съставено на бланка на ответното АД, изведено е с печат и номер в изходящия му регистър и има печат на дружеството върху подписа на главния счетоводител В. А.. Дори да се приеме, че изявлението е направено от лице без представителна власт, то са налице предпоставките на чл.301 ТЗ за потвърждаване на действие без представителна власт поради липса на противопоставяне на търговеца веднага след узнаването на заявеното признание. При ответното АД има заведени щети на „Униконсултинг“ АД по процесните три договора и добавъците към тях, сумите, от които се формира претенция в размер на 63079, 16 лв., не са платени, вземанията на „Униконсултинг“ АД са осчетоводени като погасени по давност съгласно неоспореното заключение на ССЕ от 4.07.2016 г. В търговските книги на ответното ЗД задълженията по процесните договори са заведени в претендираните от ищеца размери. С осчетоводяването на задълженията по процесните договори и удостоверяването на този факт с писмо изх. № 945/15 март 2012 г. ответникът е прекъснал давността за погасяването на непогасените към този момент задължения. Признаването е направено на 18 март 2012 г. Съдът е заключил, че от прекъсването на давността на посочената датата започва да тече нова давност съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД и останалите непогасени лизингови вноски с падеж след 15.02.2009 г. не са погасени по давност. Исковата молба е подадена преди изтичането на новата тригодишна давност.
Решаващият извод на въззивния съд за частична отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на исковете относно непогасените по давност вземания за застрахователно обезщетение се основава на признаването им от длъжника, прекъсващо давността, направено с писмо № 945/15 март 2013 г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, адресирано до третото лице-помагач „Униконсултинг“ АД.
Предвид горното изведеният от касатора правен въпрос по т.2 от изложението – ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО на изявлението за ПРИЗНАВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ по чл.116 б.“а“ ЗЗД се явява обуславящ изхода на спора по конкретното дело. В мотивите на обжалваното решение, обсъждайки възражението на ответника, че изявленията в цитираното писмо не могат да бъдат приети за признаване на вземания, прекъсващи давността, въззивният съд отбелязва, че „С писмо изх. № 945/15 март 2012 г./л. 252/, издадено от „БУЛ ИНС“ АД, изпратено до „Униконсултинг“ АД застрахователното дружество потвърждава сумите, посочени в справки приложение 1,2,3 и 4, в това число и сумите по повод заведени претенции за настъпили застрахователни събития по договор за финансов риск, включително и задълженията по процесните договори /приложение 3/“, Следва изводът, че „съдържанието на писмото удостоверява признание за дължимост на посочените суми, което обвързва търговеца „Въпросът относно предпоставките на чл.116 б.“а“ ГПК за прекъсване на давността и съдържанието на изявлението за признаване на вземане е решен в отклонение от практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която волеизявлението на длъжника трябва да има за предмет самото вземане, същият следва ясно и недвусмислено да заявява, че има задължение към кредитора. Изявлението му за съществуването на задължението трябва да бъде направено пред кредитора или пред негов представител, за да произведе прекъсване на давността /в тоя смисъл Решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/2010 г. на ВКС, Р.. № 161/3.02.2016 г. по т.д.№ 1934/2014 г. на І т-.о. на ВКС и др. /.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1987/24 август 2017 г. по т.д.№ 597/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в обжалваната му част.
Определението е постановено при участието на трето лице-помагач на „ОББ“ АД – „Униконсултинг“ АД.
УКАЗВА на касатора ЗД „БУЛ ИНС“ АД София де внесе в едноседмичен срок от съобщението сумата 863,65 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС и да представи в същия срок в деловодството на Търговска колегия платежния документ. След представянето му делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: